Искрено ваш Шурик [bg]

„Здравейте Вера Александровна защо аз питам а ти отговаряш а никой друг не отговаря защо зиме е студено и защо в яйцето има жълт жълтък аз те обичам и шурик всички хора са други кажи аз глупава ли съм или умна?“

В бащиното име на Вера Мария дълго се бе обърквала, бе пропускала и добавяла букви, но в края на краищата се бе справила. Думите „глупава или умна“ бяха написани с най-едрите букви, липсваха препинателни знаци освен голямата, стръмно извита въпросителна в края, която бе и удебелена с цветни моливи.

Вера дълго обмисляше всяко свое писмо, пишеше отговорите си на обратната страна на хубава картичка. Не с котенца и цветя, а с репродукции на прочути картини от велики художници. Пращаше й и колетчета с игри и книжки. Шурик ги носеше на пощата и ги изпращаше.

През цялата зима Шурик водеше майка си на физиотерапия, където й правеха процедури за растящото кокалче, а вечер разтриваше крака й с хомеопатичния мехлем оподелдок и с още един, за който ходеше при известния знахар от бабиния тефтер.

Впрочем кокалчето не пречеше на заниманията на Вера с момичетата: болеше я само вечер и нощем. Понякога тя се събуждаше от болка — не чак толкова силна, но досадна и пропъждаща съня. Но, общо взето, животът й за разлика от повечето възрастни хора, които съществуваха сякаш по нанадолнище, по инерция, без никакви вълнения, бе започнал, напротив, да се променя в неочаквано направление, един вид изкачване. Глупавото начинание на покойния Мармалад направи така, че творческата енергия, която по-рано оживяваше у нея от съприкосновението с чуждото изкуство по-скоро като отзвук от погребани възможности, сега намери своето истинско русло. Оказа се, че у нея е дремела майчинска педагогическа дарба, потисната от изобилстващите около нея големи чужди таланти, и скромните й способности се пробудиха едва в края на живота й, в присъствието на няколко простодушни момиченца, послушно дишащи под нейно ръководство.

Нощем, когато тупкащата болка в кокалчето пречеше на съня й, тя лежеше и мечтаеше как ще дойде лятото, Стовба ще доведе Мария и те ще живеят на вилата. Да не забрави да каже на Шурик в началото на март да отиде при хазяйката Олга Ивановна и да наеме онези предни стаи, в които живееха, когато Елизавета Ивановна беше жива. И мислите й се устремяваха по неприсъщ за нея домакински коловоз: че ще бъде добре следващото лято да приготвят зимнина, както правеше майка й — ягодово сладко, черни боровинки, претрити със захар, кайсиев конфитюр. Трябва да попита Ирина умее ли да вари кайсиев конфитюр с ядки, както го правеше майка й… Освен това обмисляше предложението, което трябваше да направи на Лена Стовба така, че тя да не може да откаже. И, разбира се, най-важното беше Шурик да й помага… Впрочем тя беше сигурна в Шурик: на сина й бе отредена значителна роля в плановете й.