Искрено ваш Шурик [bg]

През втората седмица на общуването започнаха изповедалните разговори и Слава се сети, че героят на Светланиния роман, преводачът Шурик, който живееше с майка си на улица „Новолесная“, е син на Вера Александровна Корн, стара приятелка на майка й. И двете се зарадваха на това невероятно стечение на обстоятелствата.

Слава познаваше Шурик от малък, спомняше си изключителната му баба, която в детството й бе преподавала френски, и разказа на Светлана всичко, което знаеше за това прекрасно семейство. Кира, майката на Слава, беше особено скъпа на Вера, защото беше единственият човек, който помнеше бащата на Шурик, фаталния Левандовски.

Жучилин държа Светлана в отделението шест седмици. Изведе я от кризата. Слава беше излязла една седмица преди това: гнусните гласове, които я преследваха и я тласкаха към самоубийство, я бяха оставили на мира.

Почти сродилите се пациентки на доктор Жучилин се срещаха от време на време в сладкарница „Прага“, изяждаха там по една шоколадово-маслена паста и пиеха кафе. Светлана подари на Слава своя люляк, поставен в рамка. Слава пък й подари сборник преводи от персийски, в който имаше четири преведени от нея стихотворения. Но другият подарък, който Слава направи на новата си приятелка, беше просто приказен: покани я на рождения ден на майка си. Поканените не били много: братът на майка й, офицер от запаса, с жена си, една племенница и две приятелки, едната от които била Вера Корн. Обикновено Шурик придружавал Вера. Именно за това бе мечтала Светлана: да срещне Шурик не на улицата, уж случайно, а на някое гости у уважавано семейство, случайно… Не можеше просто да се обади по телефона: женската гордост. А срещнеше ли го ето така, в приличен дом, би могла да хвърли някаква правилна въдичка.

Тя прехвърли в главата си десетки варианти, докато измисли задоволителна въдичка: чрез своя позната, която работеше в аптека, се снабди с описание на ново френско лекарство. Точно това й трябваше. Сега знаеше по какъв повод щеше да го покани вкъщи — да й преведе анотацията.

Срещнаха се на трапезата у Кира Василиевна. Шурик веднага позна Светлана, макар да беше минала половин година от последната им среща, онази с ангината. Запозна я с майка си, напомни за зъба от мамонт, който бе изпуснала върху крака му именно тази симпатична Светлана… Седяха на масата един до друг, той кавалерстваше и на двете… Наливаше вино, подаваше поднос с риба…

Предишното им познанство, с оня проклет зъб, беше неправилно, като движение не в такт. Идиотско, случайно, чисто и просто улично запознанство. Срещата по повод на ангината бе увиснала във въздуха по някаква неясна причина. Сега сякаш преписваха наново цялото си познанство: в уважаван дом, на достойна трапеза, в присъствието на майка му, така че сега всичко трябваше да продължи по съвсем различен начин. Светлана беше от тази среда: приятелка на дъщерята на приятелката на майка му. Между другото баба й бе завършила същата гимназия, която бе завършила бабата на Шурик. В град Киев. И дядо й. И майка й бе работила в културно заведение, беше завеждаща клуб. И баща й беше военен…