![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Въведете порядък в каютите си, погрижете се за хигиената си и се връщайте. По-живо!
Той състави списък:
„Да определя задълженията на всеки. (Да ги науча да готвят!)
Да започнем обучение: По какви предмети?
Основи на аритметиката — задължително; но няма защо да се учат да четат на жаргона, който се използва на Благословена; те никога няма да се върнат там, никога! Но този жаргон ще е официалният език на кораба, докато се научат да говорят галакта; хубаво ще е да се научат да четат и пишат на английски: много от книгите, които ще използват при обучението си, са написани именно на английски. Дали на кораба има някакви записи с онзи вариант на галакта, който се използва на Валхала? Да, на тази възраст децата лесно ще могат да запомнят местните думи, идиоми и произношението“
Но основният въпрос беше как да се излекува описването им, техните „души“. Техните личности…
Възможно ли е да се вземат за отглеждане домашни животни и от тях да се направят хора — инициативни, способни, всестранно образовани, подготвени за конкуренцията в едно свободно общество? Още повече желаещи да се състезават, без да се страхуват от съревнованието?
Едва сега той разбра какви проблеми са му се изтърсили на главата заедно с „бездомните котета“. Дали нямаше да се наложи да ги отглежда още петдесет или шейсет години, докато не умрат от старост?
Страшно отдавна, когато все още беше момче, Уди Смит намери полуживо малко лисиче в гората — майка му или го беше изгубила, или бе мъртва. Той взе зверчето у дома, кърмеше го от бутилка и цяла зима го държа вкъщи. Когато дойде пролетта, го върна на мястото, където го бе намерил, остави клетката и отвори вратичката.
Върна се след няколко дни, за да си прибере клетката.
Откри създанието — треперещо и полумъртво от глад и жажда, но все още вътре в клетката въпреки отворената вратичка. Уди го взе вкъщи, отново го нахрани и напои, построи му кошарка и никога вече не се опита да го пусне на свобода. Както казваше дядо му, „горкото създанийце никога не е имало шанс да научи какво е да си лисица“.
Възможно ли бе той да помогне на тези уплашени и невежи животинчета да научат какво е да си човек?
Върнаха се в каюткомпанията, когато „малката стрелка сочеше точно наляво, а голямата — точно нагоре“ — за целта трябваше да почакат малко пред вратата, но капитан Шефилд се направи, че не е забелязал.
Когато влязоха през вратата, той погледна часовника и каза:
— Точно навреме; браво! Виждам, че сте използвали шампоан, напомнете ми само да ви намеря гребени.
(„Какви други тоалетни принадлежности ще им трябват? Ще се наложи ли да ги уча как да ги използват? И… по дяволите! — има ли нещо на кораба, в случай че започне менструацията на момичето? Какво може да бъде използвано за целта? Добре, ако имам късмет, решаването на този проблем може да се отложи с няколко дни. Няма смисъл да я питам, тя не умее да брои. Проклятие, корабът не е приспособен за пътници!“)
— Седни. Не, почакай за момент. Ела тук, скъпа! — Капитанът забеляза, че дрехата върху девойката подозрително прилепваше към тялото й — очевидно бе мокра. — Роклята върху тебе ли беше, когато се къпеше?
— Не, гос… Не, капитане; изпрах я.
— Виждам — Той си спомни, че за пъстротата на шарките бяха допринесли кафето и други продукти, докато момичето се бе опитало да приготви закуската. — Съблечи я и я окачи някъде — не е необходимо да се суши върху теб.
Тя бавно започна да се съблича. Брадичката й потрепери; капитанът си спомни как се беше любувала на себе си тя пред огледалото при купуването на дрехата.
— Почакай за момент, Лита. Джо, сваляй панталоните. И сандалите.
Момъкът се подчини моментално.
— Благодаря ти, Джо. И не обувай панталоните пак, преди да ги изпереш; в момента те са мръсни, нищо че не им личи. И изобщо недей да ги носиш, ако не се налага. Седни. Лита, на теб имаше ли още нещо, когато ти купих роклята.