Достатъчно време за любов [bg]

И така, аз ги карах да мислят самостоятелно, доколкото е възможно, като прилагах умерена грубост и поощрявах всяка проява на възмущение — мълчаливо, за себе си — като триумфално доказателство за прогрес.

Започнах да уча Джо да се бие — само с юмруци; не исках някой от нас да бъде убит. Преоборудвах една от каютите на кораба във фитнес зала; уредите можеха да се използват и в условията на гравитация, и при безтегловност. Там прекарвахме през часовете с по-ниска температура. Карах Джо да се труди до предела на възможностите му. Желателно беше и Лита да присъства, но само за упражнения, въпреки че тайно се надявах присъствието й да амбицира брат й.

Джо се нуждаеше от стимулиране — беше му ужасно трудно да разбере, че няма нищо лошо в това да ме удари или ритне, че точно това се иска от него и че няма да се разсърдя, ако той успее, но ще съм страшно ядосан, ако не се постарае както трябва.

Отне ми известно време да го накарам да прави каквото искам. Отначало не смееше да ме напада, колкото и да се откривах. Когато започнах да го обиждам и да го дразня, продължаваше да се колебае и аз успявах да се приближа и да го халосам.

Но веднъж се вбеси и така замахна, че едвам успях да отскоча. След обяда го възнаградих: разреших му да чете истинска книга — хартиена, с подвързия. Наредих му да си сложи хирургически ръкавици и го предупредих, че здравата ще го наложа, ако изцапа или измачка дори една страница. Не позволих на Лита да докосне книгата — това беше негова награда. Тя се нацупи и даже не искаше да използва машината за четене — докато той не я помоли да й чете на глас.

Тогава аз обявих, че тя може да чете заедно с него, стига да не се докосва до страниците. Тя се сгуши до него, опря главата си до неговата, отново щастлива, и скоро започна да приканва брат си да обръща по-бързо страниците.

На следващия ден ме попита не може ли и тя да се научи да се бие?

Без съмнение самостоятелните упражнения бяха отегчителни за нея. Аз също винаги съм ги намирал за досадни, но не съм се отказвал от тях, защото човек никога не знае какви опасности ще му донесе кацането на следващата планета. Минерва, никога не съм смятал, че е необходимо жените да се учат да се бият: да се защитават жените и децата е мъжка работа. И все пак жените е добре да могат да се бият — някой път може да им потрябва.

И така, аз се съгласих, но се наложи да променим правилата. Джо и аз се придържахме към правилата на уличния бой — тоест нямахме никакви правила, като се изключи, че аз не му нанасях тежки поражения и не му позволявах да направи повече, освен да ме насини. Но не му казвах това — ако успееше, той беше свободен да извади едното ми око и да го изяде. Просто знаех, че няма да може да го направи.