Достатъчно време за любов [bg]

Скоро му се наложи с тъга да си спомни за вчерашните обяд и вечеря, когато самият той бе правил сандвичите. Но не каза нищо — само им нареди да седнат и да се хранят с него, а да не му висят на главата. Закуската се състоеше главно от кафе, размразен корабен хляб и консервирано масло. От това, което трябваше да бъде яйца от акра с гъби, се бе получила някаква невъзможна за ядене каша, момичето бе успяло да похаби даже сока от райфрути. За това се изискваше особен талант — сокът се приготвяше с една част концентрат и осем части студена вода, което си бе написано върху етикета.

— Лита, умееш ли да четеш?

— Не, господарю.

— Викай ми „капитане“! А ти, Джо?

— Не, капитане.

— А аритметиката? Числата?

— О, да, капитане. Знам ги числата. Две и две е четири, две и три е пет, а три и пет — девет…

— Не девет, а седем, Джо… — поправи го сестра му.

— Достатъчно — рече Шефилд. — Виждам, че ще ни се намери работа. — Замисли се, докато си мърмореше нещо под носа. Накрая добави на висок глас: — Когато приключите със закуската, се заемете с личните си работи, после подредете каютите си — да личи, че сте на космически кораб, ще направя проверка. Оправете и моето легло, но не пипайте нищо друго, особено нещата върху бюрото. После се изкъпете. Да, точно това казах: изкъпете се. На борда на кораба всеки се къпе поне веднъж дневно, може и по-често, ако искате. Чиста вода — колкото искате, тя се върти в затворен цикъл, а в края на пътуването ще имаме няколко хиляди литра повече, отколкото в началото. Не питайте защо, просто повярвайте на думите ми. Ще ви обясня по-късно. („Поне няколко месеца по-късно. Какво ли ще разберат сега, щом не могат да съберат пет с три!“) Когато завършите, да речем след час и половина… Джо, ти умееш ли да си служиш с часовника?

Джо погледна старомодния часовник, окачен на стената.

— Не знам, капитане. На този има прекалено много числа.

— О, да, разбира се, на Благословена има друга система за измерване на времето. Опитайте да се върнете, когато малката стрелка сочи точно наляво, а голямата — право нагоре. Този път няма да е страшно, ако закъснеете — важното е да се свърши цялата работа. Особено да се изкъпете. Джо, измий си главата с шампоан. Лита, наведи се, скъпа, искам да помириша косите ти. Да, и ти се измий с шампоан.

(„Къде ли са мрежите за коси? Като изключа псевдогравитацията, в условията на безтегловност ще им трябват мрежи за косите или ще се наложи да се подстрижат. За Джо това няма да е страшно, но дългите черни коси на сестра му са главното й достойнство — биха могли да й помогнат да си намери мъж на Валхала. Ако няма мрежи — всъщност едва ли ще има, защото аз самият се подстригвам късо — ще се наложи момичето да си сплита косата и да я завързва с нещо. Или все пак да хабя енергия, за да поддържам една осма през целия път? Хората, които не са привикнали към безтегловността, я понасят зле и дори могат да се наранят. Но засега няма за какво да се безпокоя“)