Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 313
Перейти на страницу:

Набутах децата в таксито и казах на верния: „Виждаш ли тази алея? Ако се обърна и ти побегнеш по нея, няма да мога да те спра, защото трябва да наглеждам тези двамата.“

Тогава, Минерва, се сблъсках с нещо, което никога няма да мога да проумея: така наречената „робска психика“. Верния не ме разбра, а когато му повторих всичко буква по буква, беше потресен. Нима съм бил недоволен от обслужването му? Нима съм искал той да умре от глад?

Предадох се. Оставихме го пред офиса на „Наеми си слуга“, аз получих залога си обратно, дадох му бакшиш за добрата работа и се отправихме към космодрума.

Въпреки че документите за продажбата бяха в ред, се наложи да дам на митничарите целия залог плюс почти всичките благослевове, които ми бяха останали, за да кача децата на кораба.

Щом се озовахме на борда, аз ги накарах да коленичат, сложих ръцете си върху главите им и ги направих свободни граждани. Изглежда не повярваха, наложи се да им обясня. „Вижте, вие вече сте свободни. Свободни, разбирате ли ме? Вече не сте роби. Сега ще подпиша свидетелствата ви за освобождение и вие можете да отидете в офиса на епархията да ги регистрирате. Ако искате се наяжте и се наспете тук и аз ще ви дам всичките благослевове, които са ми останали, преди утре корабът да излети. Или, ако желаете, можете да останете на борда и ще ви закарам на Валхала — прекрасна планета, малко по-прохладна е от Благословена, но там няма никакво робство.“

Минерва, не мисля, че Лита — или Ийта, както обикновено я наричаха — и нейният брат Джо — Джози или Джозе — разбраха какво имам предвид под място, където няма робство. Това беше безкрайно чуждо на техните възгледи. Но те знаеха какво е космически кораб — бяха чували, че има такива неща — и перспективата да отидат някъде с един от тези кораби ги изпълваше с благоговение; не биха пропуснали подобен случай дори ако им бях казал, че ще ги обесят при пристигането. Освен това за тях аз продължавах да си бъда господарят им; за тях освобождаването не би било от значение дори ако знаеха какво означава то. На планетата им свободата си получаваха само старите и верни роби, но и те продължаваха да работят за господарите си, разчитайки на някакво заплащане.

Така че двамата бяха въодушевени от предстоящото пътешествие. Оказа се, че най-дългото им пътуване преди това е било от някаква северна епархия до столицата, за да бъдат продадени.

На следващата сутрин възникна дребна неприятност: някой си Саймън Легри, лицензиран роботърговец, беше подал жалба срещу мен — обвиняваше ме в нанасянето на телесна повреда, насилие и разнообразни издевателства и унижения. Поканих ченгето в гостната си, сипах му напитка, извиках Лита, наредих й да свали новите дрехи и полицаят видя белезите по бедрата й, после й казах да се измита. Докато му показвах документите от роботърговеца, без да искам измъкнах банкнота от сто благослева и я забравих на масата.

Ченгето ми махна с ръка да разкарам документите и обяви, че не е постъпвало оплакване по този повод и че той възнамерява да съобщи на добрия човек Легри, че трябва да е щастлив, задето срещу него не е повдигнато обвинение в продаване на дефектна стока… после размисли и реши, че ще е най-лесно да каже на търговеца, че просто не ме е заварил, тъй като корабът ми е отлетял. Стоте благослева изчезнаха, последвани от ченгето, а половин ден по-късно същото сторихме и ние.

Но все пак търговецът ме прекара, Минерва; оказа се, че Лита не може да готви.

Пътят от Благословена до Валхала е дълъг и труден и затова капитан Шефилд се радваше, че си има компания.

През първата нощ на пътуването се случи нещо непредвидено, предизвикано от недоразумението, започнало предишната нощ долу на планетата. На кораба имаше каюта и още две кабини. Тъй като капитанът обикновено пътуваше сам, той използваше двете кабини за съхранение на по-дребния багаж и те не бяха подготвени за пътници. Така че първата нощ, когато бяха още на планетата, капитанът настани освободената от робство жена в своята каюта, докато брат й и самият капитан нощуваха върху две кушетки в каюткомпанията.

На следващия ден капитан Шефилд отключи кабините, свърза ги с електроинсталацията, накара младите хора да ги изчистят и да пренесат вещите в техническия отсек, докато освободи място за тях в трюма. После им нареди да се нанесат в стаите и забрави за тях, зает с подреждането на багажа, с управлението на компютъра, пилотиращ кораба, и със самото излитане и напускането на системата. Беше чак късна вечер, когато корабът влезе в нула-пространството и капитанът най-после можеше да си отдъхне.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)