Достатъчно време за любов [bg]

Търговецът се обърна с гръб към робите и ми показа своята комбинация: Е, С, Т, Р, Е, Л, Л, И, Т, А — и започна самодоволно да ми обяснява колко умно е постъпил, като е избрал комбинация, която не може да забрави.

Побърниках по ключалката, после се престорих, че съм схванал как става и я отключих. Търговецът вече се готвеше да сложи пояса отново на момичето и да ни изпрати да си вървим по пътя. Казах му: „Момент само. Искам да съм сигурен, че вече мога да работя с него. Дай да ти го сложа, ще пробвам да го заключа и отключа.“

Той не беше склонен да го направи, но аз настоях — упрекнах го, че иска да ме прекара: да ме постави в положение, при което, за да отключа собствеността си, ще трябва да изпратя да го повикат и тогава той да ми съдере кожата. Поисках си парите обратно и му казах, че развалям сделката. Той се предаде и надяна пояса.

Успях да сключа, радостта около кръста му много трудно — все пак той беше доста по-широк от момичето. После казах: „А сега повтори комбинацията буква по буква“ — и се наведох над ключалката. Той изрече „ЕСТРЕЛЛИТА“, аз написах „КОНЕКРАДЕЦ“ и заключих пояса.

„Чудесно — казах, — получи се. А сега ми ги продиктувай пак.“

Той повтори, и аз грижливо изписах „ЕСТРЕЛЛИТА“. Поясът, естествено, не се отключи. Изказах предположение, че първия път ми е продиктувал името с едно л и два пъти т. И този вариант не сработи.

Той измъкна отнякъде едно огледало и се опита да се отключи сам. Не се получи. Казах му, че сигурно ключалката е заяла, и наредих да си прибере корема, за да се опитаме да го измъкнем от пояса. Той целият се изпоти.

Накрая му казах: „Виж какво, приятел, подарявам ти пояса. Аз бих предпочел обикновен катинар. Отиди при някой ключар… всъщност не, ти не би се показал в този вид навън. Добре, кажи ми къде да намеря ключар, аз ще му платя и ще го пратя тук. Така ще е честно, нали? Нямам време да кеся тук — поканен съм на обяд в Бойлъхленд. Къде са им дрехите? Верен, събери тия парцали и изведи децата.“

С тези думи излязох и оставих търговеца да се моли ключарят да дойде по-бързо.

Щом се озовахме пред палатката, веднага зърнахме такси. Наредих на верния да го спре и се натоварихме на него. Изобщо не си правих труда да търся ключар; казах на шофьора да кара право към космодрума. По пътя спряхме при някакъв евтин бутик и аз купих дрехи на децата — на него някакви парцали, на нея — балтийски саронг, нещо подобно на дрехата, която носеше Хамадриад вчера. Мисля, че това бяха първите им истински дрехи. Не можах да им намъкна нито чифт от наличните обувки, накрая се отказах и им взех сандали. Наложи се с труд да откъсвам Естрелита от огледалото — тя не можеше да се налюбува на новата си премяна. Изхвърлих робските им мантии.