Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 313
Перейти на страницу:

Лита се оправяше с шиенето не по-добре, отколкото с готвенето, но тя все пак се научи да шие, защото обичаше хубавите дрехи. Изрових сред стоката, приготвена за продажба, ярко оцветена дреха и й разреших да се забавлява с нея; приложих принципа на хляба и камшика: можеше да я облича само като награда за добро държание. По този начин я отучих да се заяжда с брат си или поне да не прекалява.

Този подход обаче не сработи при Джо: той изобщо не се интересуваше от дрехите. С него наблегнахме на тренировките. Не се налагаше да го подканвам — с момчето нямах проблемите, които имах с момичето.

Една вечер, след като бяха преминали три или четири нейни цикъла, аз, разлиствайки календара, установих, че този път тя нищо не ми е казала. Реших, че вероятно е забравила. Минерва, аз никога не влизах в техните каюти, без да почукам; животът на кораба изисква човек да има известно уединение, което и бездруго е недостатъчно.

Вратата на каютата на Лита беше отворена, вътре нямаше никой. Почуках на вратата на Джо и след като не получих отговор, отидох да търся момичето в каюткомпанията, в кухнята, дори в малката ни гимнастическа зала. После реших, че тя вероятно се къпе и е по-добре да поговоря с нея на следващата сутрин.

Когато по пътя към каютата си преминавах покрай стаята на Джо, вратата й се отвори; Лита излезе и затвори след себе си. Аз казах: „О, ето те и теб! — или нещо подобно. — Мислех, че Джо спи.“

„Току-що легна да спи — отвърна Лита. — Трябва ли ви за нещо, капитане? Да го събудя ли?“

„Не, аз търсех теб — казах, — но преди пет или десет минути почуках на вратата на каютата му и никой не отговори.“

Тя беше доста разстроена, че не е чула почукването ми.

„Съжалявам, капитане. Предполагам, че сме били твърде заети и затова не сме ви чули“ — изрече тя и ми обясни именно с какво са били заети.

Аз имах известни подозрения, тъй като цикълът й закъсняваше вече със седмица, а преди това бе вървял като по часовник.

„Всичко е ясно — отвърнах. — Радвам се, че не съм ви обезпокоил с почукването си.“

„Ние винаги внимаваме да не обезпокоим вас, капитане — изрече тя абсолютно сериозно. — Вечер ви чакаме да се приберете в каютата си. А понякога го правим по време на следобедната почивка.“

„Господи, скъпа — казах, — няма нужда да сте чак толкова внимателни. Вършете си работата, не закъснявайте за учебните занятия, през свободното си време правете каквото искате. Звездолетът «Либи» не е каторжнически кораб; искам да сте щастливи тук, деца. Кога ще си набиеш в глупавата глава, че вече не си робиня?“

Тя определено не можеше да проумее това нещо, Минерва, тъй като продължаваше да твърди, че не ме е чула, иначе веднага би скочила.

„Не ставай глупава, Лита — отвърнах. — Ще поговорим утре.“

Но тя настояваше, че не иска да спи и че е готова да направи всичко, каквото поискам. Даже се нервирах. Минерва, една от особеностите на „ероса“ е, че жената никога няма толкова голямо желание, колкото, след като веднъж вече се е любила, а възпитанието на Лита не й забраняваше абсолютно нищо. Още по-лошо беше, че аз погледнах на нея като на жена — за пръв път, откакто двамата се бяха озовали на борда на кораба. Тя стоеше близо до мен в тесния коридор, държеше в ръка една от тези странни дрехи, които толкова обичаше да шие, от нея още лъхаше на приятното преживяване. Почувствах изкушение — и бях сигурен, че тя ще откликне и ще е щастлива да го направим. Освен това предполагах, че вече е бременна, така че нямаше за какво да се безпокоя. Но аз бях положил толкова усилия да се превърна от робовладелец в баща за тези ефимерни — суров, но любящ баща. Ако бях преспал с нея, щях да загубя това постижение и да добавя нова променлива в и без това сложния проблем. Така че се взех в ръце.

— Много добре, Лита — каза капитан Шефилд. — Да отидем в моята каюта.

Той пое нататък, тя го последва. Когато влязоха, той й предложи да седне. Тя се поколеба, после положи дрехата си на пода и се настани върху нея. Хареса му нейната замисленост — значи процесът на превръщането от животно в човек беше в ход. Отбеляза си го, без да коментира.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)