Достатъчно време за любов [bg]

Бях изпълнен с надежди. Обаче тогава ситуацията се промени…

(Пропуснати са около 3100 думи.)

… По-лесно е да се каже, че аз проявих глупост. А дотогава бях отглеждал само добри деца. В качеството си на корабен хирург (наред с другите ми длъжности) през първите дни след отпътуването ни ги подложих на най-задълбочените изследвания, които оборудването ми позволяваше — а то беше най-модерното за времето си. Не се бях занимавал с медицина след напускането на Ормузд, но поддържах лазарета си чист и готов за работа, а и винаги, когато кацнех на някоя цивилизована планета, си купувах ленти с последните новини и ги изучавах по време на дългите скокове. Бях добър лекар, Минерва.

Децата бяха напълно здрави — както си и изглеждаха. Само момчето имаше два кариеса. Установих, че търговецът не е излъгал по отношение на момичето — virgo intacta, девствена ципа — недокосната, установих това с най-фините си инструменти. Лита нито се оплака, нито се напрегна, нито се поинтересува какво търся там. Направих си извода, че те редовно са били преглеждани и им е оказвано медицинско обслужване, обикновено недостъпно за робите на Благословена.

Тя имаше трийсет и два зъба в идеално състояние, но не можа да ми каже кога са поникнали мъдреците й, съобщи само, че е било „неотдавна“. Той беше с двайсет и осем зъба и мястото на челюстите му за последните четири беше толкова малко, че вече предвиждах неприятности. Но рентгеновите снимки показаха, че не се очакват никакви мъдреци.

Изчистих и пломбирах зъбите му и му напомних, че на Валхала трябва да махне пломбите и да регенерира зъбите, както и да се ваксинира срещу бъдещи проблеми. Стоматологията бе добре развита на Валхала, там можеха да му предложат по-добро обслужване от моето.

Лита не можеше да ми каже кога е имала менструация за последен път. Тя обсъди въпроса с Джо; той се опита да преброи с пръсти колко дни са изминали от напускането на родната им планета, тъй като и двамата се съгласиха, че събитието, за което питах, е станало преди излитането. Наредих й да ме уведоми следващия път, както и по-следващия, защото исках да определя цикъла й. Дадох й пакет пелени, които не знаех как са се озовали в склада на кораба — трябва да са си стояли там поне двайсет години.

Тя ми се оплака, че не може да отвори пакета, и аз опитах да й помогна; никой от нас не знаеше как става това. Момичето беше възхитено от малките еластични гащички, включени в комплекта, и често ги носеше, за да се „преоблича“, въпреки че нямаше нужда от това. Тя беше луда по дрехите; като робиня никога не бе имала възможност да угажда на суетността си. Казах й, че няма проблем да ги носи, стига да не забравя да ги пере всеки път след обличане. Отделях особено внимание на хигиената: проверявах ушите им, гонех ги от масата, за да си измият мръсотията под ноктите, и прочие. Възпитанието, което бяха получили, не беше повече, отколкото притежава една свиня. Обаче на момичето не беше необходимо да му се казва нещо два пъти, тя се грижеше и Джо да отговаря на моите изисквания. Установих, че съм станал по-взискателен и към себе си — не можех да седна с мръсни нокти на масата или да пропусна да се изкъпя, защото ми се спи; бях въвел определени порядки и трябваше да се съобразявам с тях.