Колекционери на смърт [bg]

— Адвокатът се казва Рубин Койл, нали? Самият той притежава колекция от вещи на серийни убийци. Само не ми казвайте, че не го познавате — та той живее близо до вас.

— Койл ли? — Уолкот се намръщи. — Никога не съм чувал това име.

— ЛЪЖЕЦ ТАКЪВ! — изкрещя Хари и отново удари с юмрук по масата. — КАК НЕ ГО ПОЗНАВАШ, КАТО ТИ Е КЛИЕНТ!

Джайлс стреснато подскочи:

— Честна дума, не го познавам. Някои клиенти, които са известни личности, използват посредници.

Обяснението беше логично; сигурен бях, че търговецът казва истината.

— Как да разберем кога и къде е търгът? — повтори Хари.

— Задавате въпроси, на които не съм в състояние да отговоря — плачливо произнесе Уолкот. — Опитвам се да помогна, но искате от мен невъзможното.

— Опитваш се да бъдеш герой във вечерните новини. — Партньорът ми погледна Данбъри. Тя отново посегна да извади телефона си. Хрумна ми, че тримата започваме да се сработваме като екип.

Уолкот възкликна:

— Чакайте! Хрумна ми нещо. На пръсти се броят колекционерите, които притежават достатъчно средства да участват в такъв търг. Ще им се обадя… може да науча нещо.

Хари за пръв път се усмихна. Зъбите му бяха изцапани от доматения сос.

— Така те искам, Джайлс! Кога ще имаме резултат?

Уолкот кимна към външната врата:

— Започвам да телефонирам веднага щом си тръгнете.

Оставихме го с надеждата, че вижда светлина в тунела. Мъждукаща и далечна, но все пак светлина.

— Голяма работа си, Нотилъс! — Данбъри се настани на седалката до партньора ми и го потупа по рамото. — Има много да се уча от теб.

— След колко време смяташ, че ще имаме резултат? — попита ме той.

— Само ден след посещението ми той ми съобщи името на чаровницата Марсела.

Хари погледна часовника си:

— Ако не се обади до утре сутринта, ще се върна, ще го накарам да се съблече гол и да яхне тъпия делфин.

Мобилният телефон на Данбъри иззвъня.

— Може би е Борг. Обажда се в почивката между рундовете с мацката.

Притисна телефона до ухото си. Видях как гневната й гримаса се смени с изумление. Тя заповтаря:

— Боже мой! Боже мой!

Хари спря на една отбивка и ме погледна, все едно питаше: „Сега пък какво?“

Данбъри затвори телефона и се загледа в него, сякаш не вярваше онова, което току-що беше чула.

— Какво се е случило? — попитах.

— От телевизията изпратили момче от персонала да повика Борг. То надникнало през прозореца и го видяло на пода, навсякъде било изплискано с кръв. От полицията вече са там.

Боргурт Зипински бе обитавал двуетажна дървена къща южно от Джаксън Хайс. Дворът беше обрасъл с трева и плевели, къщата се нуждаеше от пребоядисване. Пристигнахме тъкмо когато изнасяха злощастния оператор. Санитарите натовариха носилката, линейката потегли без включена сирена. Рой Трент и Клей Бриджис бяха полицаите, повикани на местопрестъплението. Пристигнал беше и репортерски екип от Канал 14; Данбъри изтича да поговори с колегите си.