Колекционери на смърт [bg]

Тръгнахме към въртележката за багажа. Побързах да отговоря:

— Наистина се оказа самовлюбен маниак. И мазохист. Изцяло е бил подчинен на Калипсо. Забелязала го е, усетила е перверзното в него и се е постарала да му угоди.

— Аха. Нещо от рода на „Съблечи ме и ме шибай с камшик, докато се задоволя“.

— Преди да науча подробностите за нея, ми се струваше страховита, ала вече подозирам, че е била само една ненормалница. Затова той е бил като пребит след така наречените „творчески сеанси“. Предполагам, че тя дни наред го е държала в състояние на полова възбуда.

Хари сбърчи нос:

— Никога няма да проумея защо някои хора са луди по садомазохизма. Пък и нямам желание да разбера. — Той рязко смени темата. — Рой Трент още си блъска главата с жената с портокалите, която е била застреляна в гръб. След твоето обаждане с него отидохме в приюта, където е живяла Нанси. В стаята й нямаше никаква картина, рисунка или нещо друго, свързано с изкуството. Писмата за всеки обитател на приюта се преглеждат от директорката и едва след това се раздават на адресатите. Обитателите са осем души, ето защо процедурата не отнема много време. Миналата седмица на името на Нанси са били изпратени само рекламни листовки. Според директорката рядко получавала писма.

Зададох реторичния въпрос:

— Претърсихте ли стаята?

— И още питаш. Проверихме дори в отдушниците, развинтихме електрическите крушки. За всеки случай претърсихме и другите стаи, но и там ударихме на камък. Директорката каза, че не е забелязала промяна в поведението на Нанси през дните, предшестващи смъртта й. Тя живеела в своя щастлив свят, два пъти дневно си купувала портокали, пеела и помагала в домакинската работа.