Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Намирането на човек, който да потвърди автентичността на колекцията.
Зачетох текста под снимката от тържеството по награждаването:
— „Нотилъс и Райдър участват в елитния Специален отряд по психопатологични прояви срещу личността (СОППЛ) и се смятат за специалисти по серийните убийства и други престъпления, дело на душевноболни извършители. След специализацията им в централата на ФБР двамата се превръщат в експерти по идентифицирането и анализа на хора с изкривена психика…“
Данбъри грабна вестника, прочете дописката:
— Пише, че сте най-големите капацитети в тази област. Погледни си физиономията, Карсън. Все едно си дрогиран протестант-фанатик. Изглеждаш толкова праведен, че тръпки ме побиват.
Престорих се, че не съм чул злобния й коментар, и продължих да разсъждавам на глас:
— Убиецът вижда снимката и внезапно му хрумва, че СОППЛ е най-сигурният механизъм за доказване на автентичността. Но как точно да ни въвлече в машинациите си?
— Знам отговора — промърмори Хари. — Изравя мъртвата Мари Гилбо, пренася я в мотела. Пътьом задига два кашона свещи и няколко странни пръстена. Отбива се и в гробището, откъдето се снабдява с цветя.
— Не ще и дума — убийството на жената изглежда от странно по-странно — добавих. — Естествено поверяват разследването на нас — специалистите по престъпления, извършени от психопати.
— Ами парчето от картина, изпратено в манастира? — попита Данбъри.
Позамислих се и отвърнах:
— И това съвпада с теорията ми. По датата на пощенското клеймо се виждаше, че пакетчето е изпратено в деня, в който беше открит трупът на Мари Гилбо.
— Внезапно хрумване на престъпника, така ли?
Изведнъж зърнах невидимите нишки, сякаш прожектори прогониха мрака:
— Убиецът си тръгва от мотела, отново премисля плана си. Хрумва му да подхвърли парче от предполагаема картина на Хекскамп. Изпраща го по пощата. Подсигурил е специалистите от СОППЛ да разследват странното убийство. За да ги хване окончателно на въдицата, свързва престъплението с произведение на изкуството.
Хари кимна:
— Хайди Уики също е мъртва. Но това не пречи на убиеца да се върне и да прикрепи на тавана на караваната поредната картина. Едно не проумявам — как портретът ти се е появил на рисунката.
Поклатих глава:
— Засега нямам обяснение.
— Какво ще кажеш за картината, изпратена на Карла?
— Още един начин да насочат вниманието ни към Хекскамп. Накъдето и да се обърнем, се натъкваме на негови творби. Натрапва се заключението, че колекцията на Марсдън Хекскамп съществува и е невероятна.
Хари отиде до прозореца и се загледа във вълните, които се разбиваха в брега. Дълго мълча, накрая каза:
— Нещо като астрономите, които не виждат дадена планета, но вярват в съществуването й, защото тя привлича другите небесни тела.
— Извозиха ни! Какви сме глупци!
— Не се подценявайте — намръщи се Данбъри. — Ако не бяха невероятните картини, нямаше да се подведете. Хрумна ми още нещо, свързано с етюда, който намерихте в кабинета на Койл. Карсън, сигурна съм, че си казал нещо на Борг.
Насилих се да си спомня подробностите около наглед невинния разговор с оператор, как той ми се извини за неучтивото си поведение и ми стисна ръка. — Попита дали според мен Хекскамп е нарисувал етюда. Не потвърдих, но и не отрекох. Той непрекъснато бършеше потта от лицето си, накрая си нахлупи шапката върху камерата.
— Ясно. Закрил е червената лампичка, която показва, че камерата работи. Заснел те е, без да подозираш. Виждала съм го да прилага трика с шапката.
— Записът незабавно е бил предаден на Койл — изръмжа Хари. — Копия са били предоставени на евентуалните купувачи. Може да са били придружени и с копия от вестникарската статия и писмо от адвоката: „Прочутият специалист по серийни убийства потвърждава автентичността на етюд, сътворен от Хекскамп. Търгът започва в единайсет часа.“
— Да проверим дали това е брънка от веригата — предложих.
С Хари спряхме колите си пред кантората на „Хамърли, Мелбин енд Раус“ — возехме се поотделно, защото очаквахме да се приберем у дома, след като свършим последната задача за деня. След малко пристигна и Данбъри беше се отбила в телевизионната станция, за да вземе снимка на Зипински. Не ми се искаше да покажа на Лидия последната фотография на Боргурт, заснета от помощника на съдебния лекар.