![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Навън е, Хари, да не губим време.
Партньорът ми натисна педала за газта, профуча по алеята, удари спирачки пред къщата. Днес Джайлс не носеше черен костюм, а тъмносиньо сако със златни копчета, бяла риза, бял панталон и обувки в същия цвят. Спортното облекло не прикриваше цилиндричната форма на тялото му — приличаше на пура на борда на презокеански кораб.
Като ме видя, той побесня от гняв. Тръгна към нас и размаха пръст към колата:
— От сто километра личи, че това е полицейски автомобил! Трябваше ли да го паркирате пред къщата ми? Нали се разбрахме, че бизнесът ми ще остане…
— Не се правете на ощипана девственица, Джайлс. Не съм ви злепоставил. Все още. Докато ни сътрудничите…
— Нямам какво повече да ви съобщя.
— Напротив. Днес например ще поговорим за колекцията на Хекскамп и колекционерите, които искат да я притежават.
— Вече ви казах, че…
— Колекцията е мит.
— Не твърдя, че не съществува. Но засега няма сигурно доказателство за наличието й.
Намръщих се:
— Престанете да увъртате. Казвате едно и също с различни думи и мислите, че ще ме забаламосате. Предлагам да влезем в хубавата ви къща и да си поговорим надълго и нашироко.
— Не желая да… Кой е онзи цветнокож?
Ухилих се:
— Казва се Хари Нотилъс и ще присъства на разговора ни. Едричък е, нали?
Джайлс скръсти ръце:
— И двамата няма да прекрачите прага ми!
— Напротив — избоботи партньорът ми и слезе от колата.
Данбъри, която до този миг се криеше на задната седалка, изскочи навън, усмихна се широко и затича към Джайлс. Той пребледня като платно — явно гледаше Канал 14.
— Провеждам кратко проучване, господин Уолкот — изчурулика тя. — Във връзка с материал за колекционери на вещи на серийни убийци. Мога да ви представя по два начина — като анонимен посредник, живеещ в южните щати. Или да съобщя името ви. Зависи доколко ще ни сътрудничи.
Прегърнах нещастника през приведените рамене, придърпах го към себе си:
— Има ли наблизо пицария, която прави доставки по домовете, господин Уолкот? Наближава обяд, а ми се струва, че ще ви погостуваме по-дълго.
Четирийсет и трета глава
— Никога не съм продавал произведение на изкуството, представено като творба на Хекскамп — плачливо каза Уолкот.
Хари сви рамене, взе си една маслинка, оригна се. Поставили бяхме кутията с пица върху полираната и вероятно много скъпа маса от черешово дърво в просторната трапезария на Уолкот. Този път не играехме ролите на доброто и лошото ченге, а се бяхме превъплътили във възпитаното и невъзпитаното ченге.
— От картините на Хекскамп могат да се изкарат доста парички, Джайлс. Разбрахме, че някои се предлагат на пазара. Искам да знам защо не са минали през ръцете ти.
Търговецът се приближи до прозореца с изглед към моравата. Водата все така пръскаше от устата на кичозния делфин-фонтан.
— Може ли да поговорим насаме, господин Райдър?
— Не ти е никакъв господин — с пълна уста избърбори Хари. — Той е детектив. Детектив Райдър. Аз съм детектив Нотилъс. Това тук е графиня Данбъри. Детектив Райдър няма да говори с теб насаме!
— Графиня ли? — промърмори Данбъри.
— Временно те повиших — измляска той. — Само за днес.
Уолкот беше слисан — явно бяхме постигнали целта си.
Този човек умееше да се изплъзва като змиорка, но лесно се объркваше. В резултат отговаряше по-охотно на въпросите ни, за да се отърве от присъствието ни.
— Титлата ми харесва, макар и да е временна — усмихна се Данбъри и посочи Уолкот: — А неговата каква е?
Хари презрително изгледа търговеца:
— Перверзник.
— Не съм от онези хора — запротестира Джайлс. — Обясних всичко на детектив Райдър при последното му посещение. — Погледна ме с надеждата да го подкрепя, но аз бях погълнат от сгъването на салфетката си.
— Продавал си работи на Хекскамп — продължи Хари. — Не си само перверзник, ами лъжлив перверзник.
Мой ред беше да се включа във фарса и да блъфирам:
— Не спорете, Уолкот. Хванал ви е натясно. Разровихме се надълбоко. Не можете да си представите какви подробности са ни известни.
Той гузно извърна очи:
— Продавал съм само парчета от картини, нищо повече. Никога не съм казвал, че са творби на Марсдън Хекскамп. Представях ги като произведения „в стила на Хекскамп“.
— Не по врат, а по шия — присмя се Хари.
— Ако клиентите искат да вярват, че творбите са на Хекскамп, не мога да им попреча.
— Щом си търгувал с негови картини, значи си в играта. Колекционери от цялата страна те търсят за информация, нали? — Този път Хари говореше толкова тихо, че Джайлс се приведе към него, за да го чуе, а после гневно възкликна: