Колекционери на смърт [bg]

— Май нещо те гризе, Карсън. Да не би да изпитваш угризения за снощи? — Поколеба се и възкликна: — Божичко, как не се сетих! Сигурно ходиш с някоя. Да му се не види, трябваше да го обсъдим преди… знаеш какво. Не че имахме много време… Имаш ли си приятелка?

Загледах се през люка. Облаците бяха като бели пенести вълни по океан с цвят на син живак.

— Не… — смотолевих. — Тоест имах… Не знам.

— Струва ми се, че става въпрос за връзка в преходен период.

— Добре го каза.

— Преход към ново начало или към край?

— Нямам представа.

— Ти какво предпочиташ?

— Не съм сигурен.

— Ще перифразирам въпроса, Карсън — знаеш ли името й?

Неволно се разсмях, и то с цяло гърло. Стори ми се, че поемам глътка въздух, след като дълго съм плувал под вода. Същото усещане изпитвах през изминалата нощ.

Данбъри ме хвана за брадичката, накара ме да извърна глава и да я погледна:

— Снощи се любихме, Карсън. В Града на светлината. Мисля, че ако ти се удаде възможност да бъдеш интимен с човек, на когото се доверяваш, не бива да се отказваш. От опит знам, че подобно доверие е рядкост, затова трябва да му се наслаждаваш. Изживяването беше прекрасно… — Тя се позамисли, после добави: — Нито за миг не се почувствах неловко. Разбираш ли за какво намеквам?

Огледах се; хората на съседните седалки спяха или гледаха някакъв филм; тъй като не чувах звука, изглеждаше, че филмът се състои само от преследвания с коли, от време на време прекъсвани от престрелки.

— Нощта беше… — измънках. — Струва ми се, че беше… тоест… — Престанах да бърборя, загледах се в ръцете си. — Много съм объркан.

— Понякога е необходимо време, докато нещата се подредят.

— Така е — кимнах.

— Последен въпрос, Карсън, после млъквам като риба. — Тя се приведе към мен, ароматът на парфюма й ме замая, горещият й дъх парна ухото ми. — Връщам се в спомените си към предишната нощ apres la danse. Към нашите мигове на взаимно доверие. Искаш ли да се повторят?

— Да — отвърнах без капчица колебание. — Много искам.