![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
С Хари влязохме в къщата и видяхме в трапезарията Рой, който разговаряше с един от криминалистите. Уейн Хъмбри разглеждаше петната от кръв по мокета в дневната. Влязохме в трапезарията, като внимавахме къде стъпваме, за да не заличим някакви улики. Изненадах се, че Зипински е бил такъв чистник — къщата светеше от чистота.
— Хей, Карсън — обади се Рой, — благодаря за информацията за Нанси Шастин. Поинтересувахме се за миналото й, но нямахме представа, че трябва да се върнем назад повече от трийсет години.
— Излиза, че е свързана със случая, по който работим с Хари.
— На път ли сте да го разрешите? — обнадеждено попита Трент.
Пъхнах ръце в джобовете си:
— Преди десет минути мислех, че сме на вярна следа. Сега не съм сигурен.
Хари се загледа в грамадното кърваво петно в другата стая:
— Как е станало, Рой?
— Заклали са господин Боргурт Зипински, ето как.
Криминалистът се намеси:
— Изглежда, убиецът го е нападнал в гръб и с едно замахване е прерязал вратната му вена. Според мен е работа на професионалист — сграбчва жертвата, прерязва й гърлото, отскача встрани, за да не го изпръска кръвта.
— Но жертвата е още жива, когато пада на пода — промърморих. — Виждаш очите й в мига, преди да настъпи смъртта, нали?
Криминалистът озадачено ме изгледа:
— Ъъъ… сигурно.
Обърнах се към Трент:
— Има ли следи от влизане с взлом?
— Не. Според мен Зипински е познавал убиеца и го е пуснал да влезе.
Хъмбри се изправи и дойде при нас.
— Откри ли нещо, свързано с изкуството, Бри? — попитах.
Той поклати глава:
— Не. Нито пък свещи, цветя или евтини пръстени. Мислиш ли, че случаят е свързан с убийствата на Гилбо, Уики и Шастин?
— Мисля, че не трябваше да ставам ченге, а да се захвана с отглеждане на алигатори.
Хъмбри кимна към изцапания мокет:
— Едно мога да потвърдя със сигурност — Зипински не е бил изровен от гроба.
— Хей, момчета! Момчета! — провикна се Данбъри от вратата.
Униформеният полицай не й разрешаваше да влезе. Накарах го да я пусне и я преведох покрай местата, които още не бяха изследвани от криминалистите. Хари и Хъмбри се качиха на горния етаж. Тя се огледа, забелязах озадаченото й изражение.
— На какво се учудваш? — попитах.
— Идвала съм тук няколко пъти. Къщата беше същинска кочина — на пода бяха разхвърляни дрехи, върху тях имаше натрупани съдове, покрити със засъхнала храна, отгоре лазеха…
— Почистил е, защото е очаквал посещение — намеси се Трент. — Посещение от дама. Повярвайте, познавам процедурата. И аз съм ерген.
Хари ме повика на горния етаж. С Хъмбри стояха до старомодното бюро с подвижен капак, партньорът ми държеше някакви формуляри и лукаво се усмихваше.
— Какво ще направиш, ако ненадейно ти паднат големи пари, Карсън?
— Ще си платя задълженията по кредитните карти. Ще отделя нещичко за пенсионния фонд. Ще вложа малко парици за ремонт на къщата.
Той безмълвно се взираше в мен.
— Добре, де. Ще си купя нещо скъпо и непотребно — признах.
— Като това ли? — Той ми показа рекламна брошура за шевролет „Корвет“; към първата страница беше прикачена картичка на търговец на коли.
Светложълт кабриолет, алуминиеви джанти, сателитен радиоприемник, автоматично предаване… — прочете от разпечатката Делбърт Дженингс, представител на автокъщата „Пърформънс Мотърс“.
С Хари и Данбъри седяхме в малката му канцелария, чиито стени бяха окичени с какви ли не грамоти и награди за участие в автомобилни състезания. Устоях на изкушението да съобщя на Делбърт, че се намира в компанията на двама души, удостоени със званието „полицаи на годината“, защото се страхувах да не ни завиди.
— Корвет автоматик! — възкликнах. — Истинско светотатство!
— Държиш волана с една ръка, с другата натискаш клаксона, за да сваляш мацките — обади се Данбъри. — Мечтата на Борг.
— Колко струва това возило? — поинтересува се Хари. — Предполагам, около четирийсет хилядарки.
— Близо петдесет и пет хиляди — поясни Делбърт. — Доста ниска цена за удоволствието да притежаваш истинска американска красавица.
— Аз карам дванайсетгодишно волво комби — гордо обяви Хари. — В справочника за коли на старо се харчи за около четири хиляди. Доста ниска цена за удоволствието да притежаваш истинска скандинавка.
— Разбира се — каза Делбърт и умело скри усмивката си.
— Дал ли е капаро? — попитах.