Вятърните мелници на боговете [bg]

— За съжаление ще се забавим, госпожо посланик. Спука се гума. А някой е откраднал резервната. Изпратих да докарат друга. Ще пристигне до един час. Искате ли да изчакате в колата?

Мери вдигна поглед към пълната луна, светеща на небето. Вечерта беше свежа и ясна. Сети се, че откакто бе пристигнала, не се бе разхождала по улиците на Букурещ. И внезапно реши:

— Ще се прибера пеша.

— Да, вечерта е чудесна за разходка.

Мери се обърна и закрачи надолу по улицата към централния площад. Букурещ беше очарователен, екзотичен град. По ъглите на улиците имаше странни надписи: Tufen… Gospodina… Chimice…

Тя вървеше бавно по булевард „Мосилор“, а после свърна към „Росети“, където се движеха жълтокафеникави тролеи, претъпкани с хора. Дори в тези късни часове повечето магазини все още работеха и пред всички имаше опашки. В кафенетата сервираха gogoase — вкусни румънски понички. Тротоарите бяха задръстени от закъснели купувачи, които носеха своите пазарски мрежи. Стори й се, че хората бяха зловещо тихи. Като че ли всички бяха вперили очи в нея, особено жените, които със завист оглеждаха дрехите й. Тя ускори ход.

Когато стигна до ъгъла на Каля Виктория, Мери спря, чудейки се накъде да тръгне.

Обърна се към един от минувачите:

— Извинете, бихте ли ми казали как да стигна до…

Той я стрелна с очи, в които се четеше страх, и бързо отмина.

Забранено им е да говорят с чужденци, сети се Мери.

Как да се върне? Опита се да си спомни пътя, по който бяха минали с Флориан на идване. Струваше й се, че резиденцията трябва да е някъде на изток. Тръгна натам и скоро се озова на малка странична уличка, при това доста тъмна. В далечината се виждаше широк, ярко осветен булевард. Може би там ще има таксита, помисли Мери с облекчение.

Зад себе си чу тежки стъпки и неволно се обърна. Някакъв едър мъж с шлифер се приближаваше бързо към нея. Мери ускори хода си.

— Извинете — извика мъжът на английски със силен румънски акцент, — изгубихте ли се?

Тя почувства дълбоко облекчение. Навярно е полицай. Може би я бе последвал, за да е сигурен, че няма да й се случи нищо лошо.

— Да — отвърна Мери с благодарност — искам да се върна в…

Внезапно зад гърба й се чу силен рев на мотор от кола, която се приближаваше към нея с бясна скорост. Изведнъж спирачките изсвириха и колата спря. Пешеходецът с шлифера я сграбчи. Лъхна я на спарена пот и дебелите му пръсти стиснаха до болка китките й. Той я заблъска към отворената врата на автомобила. Мери се мъчеше да се отскубне.

— Влизай вътре! — избоботи дрезгаво мъжът.

— Не! — започна да крещи тя. — Помощ! Помогнете ми.

От другата страна на улицата някой извика и една фигура се затича към тях. Мъжът спря, чудейки се какво да направи.

— Пуснете я! — изкрещя непознатият.