Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Видът на Сам говореше, че му се иска да беше по-лесно.

— Един и петнайсет — каза той.

— Което май е доста късно за четене на телетайп в клуба?

— Не ги разбирам тия работи, старче.

— Бил ходи в „Савил“33, нали?

— Не знам — каза упорито Сам. Той отпи глътка кафе. — Удоволствие беше да го гледа човек, само това мога да ти кажа. Бях свикнал да го възприемам като неуравновесен тип. Не и онази нощ обаче. Хубаво, беше потресен. Кой не би бил? Пристигна, знаейки, че е станала някаква кошмарна престрелка, и това беше всичко. Но когато му казах, че простреляният е Джим, той ме погледна като обезумял. Помислих, че ще ми се нахвърли. „Прострелян? Как прострелян? Мъртъв ли е?“ Пъхнах му бюлетините в ръцете и той ги прегледа един по един…

— Не го ли е знаел вече от телетайпа? — попита тихо Смайли. — Мислех, че по това време новините вече са се били разпространили — Елис е прострелян. Това беше основната новина, нали така?

— Зависи кой новинарски бюлетин е видял, предполагам — сви рамене Сам. — Във всеки случай той седна в телефонната централа и до сутринта беше събрал цялата налична информация, след което се възцари нещо подобно на спокойствие. Каза на Форин Офис да се успокоят и да не вдигат пара, намери Тоби Естерхази и го прати да доведе неколцина чешки агенти, студенти в Лъндън Скул ъф Икономикс. Бил Хейдън ги оставил да зреят, като имал намерение да ги върне обратно и да ги използва в Чехия. Съгледвачите на Тоби хванали двама от тях и ги затворили в Сарат. След това Бил се обади на главния чешки резидент в Лондон и с фелдфебелски тон го заплаши, че така щял да го освети, че щял да стане за посмешище на цялото съсловие, ако и един косъм падне от главата на Джим Придо. Предложи му да предаде това на господарите си. Имах чувството, че гледам катастрофа на пътя, при която Бил е единственият лекар. Той се обади на познат журналист и под секрет му каза, че Елис е чешки наемник с американски договор; можел да използва историята, ако не го цитират. Тя дори се появи във вечерните издания. Веднага, щом успя, той се измъкна и отиде в апартамента на Джим, за да се увери, че там няма нищо, което журналистите да намерят, или ако някой журналист е по-умен, да направи връзка между Елис и Придо. Сигурно е направил голямо разчистване. Роднини, всичко.

— Нямаше никакви роднини — каза Смайли. — Освен Бил може би — добави той под носа си.

Сам довърши разказа си:

— В осем пристигна Пърси Алълайн, бил взел специален самолет на военновъздушните сили. Беше ухилен до ушите. Не смятам, че беше много уместно, като се имат предвид чувствата на Бил, но както и да е. Искаше да знае защо аз съм дежурен и му разказах същата версия, както на Мери Мастърман — нямах апартамент. Обади се от моя телефон да си направи среща с министъра и още говореше, когато влезе Рой Бланд, извън себе си и полупиян, който поиска да узнае кой му се бърка в работата и на практика обвини мене. Казах му: „За бога, човече, ами старият Джим? Да го беше съжалявал, когато му беше времето“, но Рой си е лаком и обича живите повече от мъртвите. С удоволствие му предадох телефонната централа и отидох в „Савой“ да закуся и да прегледам неделната преса. Повечето вестници цитираха пражките радиопредавания и неубедителното опровержение на Форин Офис.