![Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/1/dama-pop-aso-shpionin-bg-download.jpg)
Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
След дълга пауза Смайли каза:
— След което замина за Южна Франция, така ли?
— Където прекарах два прекрасни месеца.
— Някой разпитвал ли те е след това — за Контрола например?
— Не и докато не се върнах. Тебе вече те бяха разкарали, а Контрола беше в болница. — Сам леко понижи глас: — Да не е направил някоя глупост?
— Просто умря. Какво стана после?
— Пърси се правеше на главен. Извика ме и поиска да разбере защо съм поел дежурството на Мастърман и каква комуникация съм имал с Контрола. Придържах се към моята история и Пърси ме нарече лъжец.
— Значи затова са те уволнили — за лъжа?
— За алкохолизъм. Портиерите успяха да си го върнат. Бяха преброили пет бирени кутийки в кошчето в дежурната стая и го докладвали на домакините. Има си заповед — забранено е да се пие на работното място. Малко след това дисциплинарната комисия ме обвини в опит да подпаля кралската корабостроителница и така станах букмейкър. С тебе какво стана?
— А, почти същото. Явно не можах да ги убедя, че нямам нищо общо.
— Е, ако имаш някое гърло за прерязване — каза Сам, докато го изпращаше дискретно през един страничен вход към добре поддържан вътрешен двор, — звънни ми. — Смайли беше потънал в размисъл. — А ако някой път ти се прииска да заложиш нещичко — продължи Сам, — доведи някой от отворените приятели на Ан.
— Виж какво, Сам. Онази вечер Бил е правел любов с Ан. Не, чуй ме. Обадил си й се и тя ти е казала, че Бил го няма. В момента, в който е затворила, тя е изритала Бил от леглото и един час по-късно той се е появил в Цирка, знаейки за стрелбата в Чехия. Ако си говорим направо — с едно изречение, — така щеше да го кажеш, нали?
— В общи линии.
— Само че когато си се обадил на Ан, не си й казал за Чехия…
— Минал е през клуба на път за Цирка.
— Ако е бил отворен. И тогава защо не е знаел, че Джим Придо е бил прострелян?
На дневна светлина за момент Сам изглеждаше остарял, макар че усмивката не слизаше от лицето му. Готвеше се да каже нещо, след което размисли. Видът му беше ядосан, после разстроен, преди отново да се успокои.
— Всичко хубаво. Да се пазиш — каза той и се оттегли в неизменния полумрак на занаята, който си беше избрал.
27
Когато Смайли тръгна от „Айлей“ към Гроувнър Скуеър сутринта, улиците бяха окъпани в ярка слънчева светлина и небето беше синьо. Сега, докато караше наетия роувър покрай нелицеприятните фасади на Еджуеър Роуд, вятърът беше спрял, небето беше почерняло в очакване на дъжда, а от слънцето бяха останали само червеникави отблясъци по асфалта. Той паркира на Сейнт Джонс Удс Роуд пред нова сграда с остъклен вход, но не влезе през него. Като мина покрай една голяма скулптура, която според него изобразяваше ни повече, ни по-малко космическия хаос, той се отправи под ледения дъжд към открито стълбище, спускащо се надолу и обозначено само като „Изход“. Първата площадка беше с плочки от теракота и перила от африкански тик. По-надолу щедростта на строителя се беше изчерпала. На мястото на предишния лукс се появи груба мазилка и въздухът се изпълни с воня на несъбран боклук. Поведението му беше по-скоро внимателно, отколкото крадливо, но когато стигна до металната врата, той спря, преди да хване дългата дръжка с две ръце, и се стегна, сякаш му предстоеше изпитание. Вратата се отвори една педя и се спря с глух звук, на който отвърна гневен вик, отекващ няколко пъти, сякаш някой викаше в басейн.
— Ей, защо не гледаш?
Смайли се промъкна през отвора. Вратата беше опряла в бронята на една много лъскава кола, но Смайли не гледаше колата. В другия край на паркинга двама мъже в гащеризони поливаха с маркуч ролс-ройс в една от клетките. И двамата гледаха към него.
— Защо не мина по друг път? — попита същият ядосан глас. — Ти наемател? Защо не използва асансьор за наематели? Това стълбище за пожар.
Не можеше да се определи кой от двамата говори, но който и да беше, говореше със силен славянски акцент. Светлината в клетката беше зад гърба им. По-ниският мъж държеше маркуча.
Смайли тръгна напред, като внимаваше да държи ръцете си далече от джобовете. Мъжът с маркуча се върна към работата си, но по-високият продължи да го наблюдава в полумрака. Облечен беше в бял гащеризон и беше обърнал яката си нагоре, което му придаваше леко хъшлашки вид. Гъстата му черна коса беше сресана назад.