Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Не — рече Смайли. Той беше напълно невъзмутим. „Джордж е като гущер — беше казала веднъж Ан на Хейдън в негово присъствие. — Понижава телесната си температура, докато не се изравни с тази на околната среда. След това не изразходва енергия да се адаптира.“

— Нали знаеш колко бързо те оглеждаше. Погледна ръцете ми да види дали не му нося телеграма и на мене ми се прииска да бях взел нещо, но те бяха празни. „Боя се, че настана лека паника“, казах аз. Разказах му ситуацията, той си погледна часовника, предполагам, че се опитваше да изчисли какво би трябвало да се случва, ако всичко върви гладко. Попитах: „Мога ли да получа инструкции?“. Той седна и не го виждах много ясно заради ниската зелена лампа на бюрото му. Попитах отново: „Ще ми трябват инструкции. Искате ли да отричам всичко? Защо да не повикам още някого?“. Отговор не последва. Имай предвид, че нямаше кого да взема, но тогава още не го знаех. „Трябват ми инструкции.“ Чувахме стъпките на долния етаж и знаех, че радистите ме търсят. „Искате ли да слезете долу и лично да се заемете с това?“, попитах аз. Заобиколих бюрото, прескачайки папките, всяка отворена на различно място; човек можеше да си помисли, че съставя енциклопедия. Някои от тях сигурно бяха от преди войната. Той седеше ето така.

Сам събра пръсти, допря върховете им до челото си и се втренчи в бюрото. Другата му ръка лежеше с дланта нагоре, държейки въображаемия джобен часовник на Контрола. „Кажи на Макфадън да ми извика такси, след което намери Смайли.“ „Ами операцията?“, попитах аз. Трябваше да чакам цяла нощ за отговор. „Можем да отричаме — казва той. — И двамата са били с чужди документи. На този етап никой не може да разбере, че са британци.“ „Ставаше дума само за един човек“, казах аз. След това добавих: „Смайли е в Берлин“. Поне ми се струва, че така му казах. Още две минути мълчание. „Когото и да е. Няма значение.“ Предполагам, че е трябвало да му съчувствам, но точно в онзи момент не можех да изпитам никакво състрадание. Трябваше да удържам положението, а не знаех нищо. Макфадън го нямаше и явно Контрола трябваше сам да си извика такси, а когато слязох по стълбите, сигурно съм изглеждал като Гордън Хартумски32. Дежурната гарга от прослушването размахваше насреща ми бюлетини като знаме, двама портиери ми крещяха, радистът стискаше купчина сигнали, телефоните звъняха, не само моите, а и доста от преките линии на четвъртия етаж. Отидох право в дежурната стая и изключих всички линии, докато се опитвах да си събера мислите. Жената от прослушването… как й беше името, боже мой, играеше бридж с Долфин.