Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Потърсих Бил, но и Бил беше зачезнал. Контрола го беше пратил някъде в провинцията — каза Сам, избягвайки погледа на Смайли.

— Да търси зелен хайвер — измърмори Смайли. — Само че той се е върнал.

В този момент Сам хвърли бърз изпитателен поглед към Смайли, но не добави нищо по въпроса за пътуването на Хейдън.

— Цялата сграда приличаше на мъртвило. За малко да хвана първия самолет обратно за Виентян.

— То си беше направо мъртвило — съгласи се Смайли и си помисли: „С изключение на «Черна магия»“.

А Контрола, каза Сам, изглеждал така, сякаш от пет дни бил с температура. Заобиколен бил от море от папки, кожата му била пожълтяла и докато говорел, спирал, за да избърше челото си с кърпичка. Изобщо не си направил труда да се впусне в обичайните любезности, каза Сам. Не го поздравил за трите успешни години, прекарани на терен, нито пък направил хаплив коментар за личния му живот, който по онова време бил доста объркан; само казал, че искал Сам да поеме дежурството през уикенда, вместо Мери Мастърман, дали не би могъл да го уреди.

— Разбира се, че бих могъл, казах му аз. Ако искате аз да дежуря, ще го направя. Останалото каза, че ще ми разкаже в събота. Междувременно да не казвам на никого. Не биваше да се издавам никъде в сградата, че дори ме е помолил за това. Трябваше му някой кадърен да поеме телефонната централа в случай на криза, но трябваше да е външен човек или някой като мене, който дълго време е бил извън главния офис. А и трябваше да е човек с опит.

Така че Сам отишъл при Мери Мастърман и й разказал за лошия си късмет — как не успял да изгони наемателя от апартамента си, преди да замине в понеделник, и какво щяла да каже, ако той вземел нейното дежурство, за да си спести парите за хотел. Застъпил в девет в събота сутринта с четката си за зъби и шест бири в една чанта, която още била с лепенките с палми по нея. По график Джеф Агът трябвало да го смени в неделя вечерта.

За пореден път Сам се замислил колко мъртва изглеждала сградата. Навремето съботите били като всеки друг ден, каза той. Повечето регионални отдели имали по някой човек, който работел в събота и неделя, някои дори имали хора на нощна смяна и когато човек обикалял сградата, като цяло оставал с впечатлението, че там се случвали много неща. Онази събота сутрин обаче сградата изглеждала все едно била евакуирана, каза Сам; както чул по-късно, това не било далече от истината — по заповед на Контрола. Един-двама жонгльори работели на втория етаж, стаите на радистите и шифровчиците били пълни, но тези момчета така или иначе работели непрекъснато. Иначе, каза Сам, царяла пълна тишина. Той седнал и зачакал Контрола да се обади, но нищо не се случило. Убил още един час в шеги и закачки с портиерите, които смятал за най-големите безделници в Цирка. Проверил присъствените им дневници и открил две машинописки и един служител, които били отбелязани, но не били на работа, затова подал рапорт срещу главния портиер, ново момче на име Мелоус. Накрая се качил горе да провери дали Контрола не е там.