Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Седеше си съвсем сам, с изключение на Макфадън. Нямаше ги леличките, нямаше те тебе, само старият Мак се навърташе наоколо, предлагайки жасминов чай и съчувствие. Да не прекалявам с подробностите?

— Не, моля те, продължавай. С всички възможни подробности, за които се сещаш.

— Тогава Контрола смъкна още едно було. Половин було. Някой му вършел някаква специална работа, каза той. От голямо значение за Службата. Непрекъснато го повтаряше: за Службата. Не за Уайтхол, за британската лира или за нещо друго, а за нас. Дори когато всичко приключело, не бивало да обелвам и дума. Нито дори пред тебе. Нито пред Бил, пред Бланд, пред никого.

— И пред Алълайн ли?

— Въобще не спомена Пърси.

— Така е — съгласи се Смайли. — Накрая изобщо не го понасяше.

— През онази нощ трябвало да го смятам за оперативен директор. Аз пък съм щял да бъда връзка между Контрола и случващото се в останалата част на сградата. Ако нещо пристигнеше — сигнал, телефонно обаждане, колкото и тривиално да беше, — трябваше да изчакам, докато хоризонтът се изчисти, след което да се втурна горе и да го връча на Контрола. Никой не трябваше да знае тогава или по-късно, че пръстът на Контрола беше на спусъка. В никой случай не трябваше да му се обаждам или да се свързвам с него; даже вътрешните линии бяха табу. Истина ти казвам, Джордж — рече Сам и си взе сандвич.

— О, напълно ти вярвам — възкликна Смайли.

Ако трябвало да се изпращат телеграми, Сам отново щял да бъде свръзката на Контрола. Не бивало да очаква да се случи кой знае какво до вечерта; дори и тогава най-вероятно нищо нямало да се случи. Що се отнасяло до портиерите и тям подобни, както се изразил Контрола, Сам трябвало да полага всички усилия да се държи естествено и да изглежда зает.