Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Отидоха с колата до Хампстед и останаха да седят в лъскавия роувър, гледайки как децата трошат леда в езерото. Дъждът в крайна сметка беше престанал; може би защото беше твърде студено.

Над земята Макс беше облечен със син костюм и синя риза. Вратовръзката му беше синя, но старателно се отличаваше от другите цветове — много беше внимавал да подбере правилния тон. Носеше няколко пръстена и кожени ботуши с цип отстрани.

— Вече не се занимавам с това, казаха ли ти? — попита Смайли. Макс сви рамене. — Мислех, че са ти казали — рече Смайли.

Макс седеше изправен; не се облягаше на седалката, беше твърде горд. Не поглеждаше Смайли. Погледът му беше втренчен в езерото и децата, които си играеха и се гонеха в тръстиките.

— Не казват нищо на мене — рече той.

— Уволниха ме — каза Смайли. — Май по същото време, когато и тебе.

Макс като че ли леко се раздвижи, после пак застина.

— Лошо, Джордж. Какво прави — краде пари?

— Не искам да научават, Макс.

— Ти тайно, аз тайно също — каза Макс и предложи на Смайли цигара от златната си табакера, която той отказа.

— Искам да чуя какво е станало — продължи Смайли. — Исках да го разбера, преди да ме уволнят, но нямаше време.

— Затова тебе уволняват?

— Може би.

— Ти не знае много, а? — попита Макс, гледайки разсеяно децата.

Смайли заговори много просто, като през цялото време следеше дали Макс го разбира. Можеха да разговарят на немски, но беше сигурен, че Макс нямаше да се съгласи. Затова говореше на английски и наблюдаваше лицето на Макс.

— Нищо не знам, Макс. Изобщо не участвах в това. Бях в Берлин, когато стана, нищо не знаех нито за плановете, нито за обстановката. Телеграфираха ми, но когато пристигнах в Лондон, вече беше късно.