Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Може дори да ме оставят да вложа и мои пари по-нататък, след някоя и друга година. Сериозни момчета са, да знаеш, и действат здраво.

— Не се съмнявам — каза Смайли.

— Като нас едно време.

— Така е.

Той беше елегантен и безгрижен, черните му мустаци също бяха елегантни. Смайли не можеше да си го представи без тях. Сигурно беше петдесетгодишен. Прекарал беше много време на изток, където веднъж бяха работили заедно по залавянето на един китайски радист. Тенът и косата му бяха започнали да посивяват, но все още изглеждаше на трийсет и пет. Имаше топла усмивка и излъчваше добронамерено приятелско отношение. Държеше и двете си ръце на масата, все едно играеше карти, и гледаше Смайли с истинска бащинска или синовна нежност, а може би и двете.

— Ако шишкото стигне до пет — каза той, все така усмихнат, — звънни ми, Хари, разбра ли? А сега си затваряй голямата уста, защото разговарям с един петролен магнат. — Той говореше на една кутия на бюрото си. — Докъде стигна той?

— Вече е на три — чу се стържещ глас. Смайли реши, че е на сипаничавия човек с високо кръвно.

— Значи му остават осем за губене — рече безизразно Сам. — Дръж го край масата, нищо повече. Превърни го в герой.

Той изключи устройството и се ухили. Смайли се ухили в отговор.

— Ама добре си живеем — увери го Сам. — Поне по-добре, отколкото да продаваме перални машини. Е, вярно, малко ми е странно да обличам смокинг в десет сутринта. Напомня ми за дипломатическото прикритие. — Смайли се засмя. — Освен това всичко е съвсем открито, ако щеш, ми вярвай — добави Сам, без да променя изражението си. — Трябва ни само аритметика.

— Сигурен съм, че е така — каза Смайли, отново много любезно.

— Искаш ли да пусна малко музика?

Беше магнетофонен запис, който се чуваше някъде от тавана. Сам увеличи звука, колкото можеха да издържат.

— И така, какво мога да направя за тебе? — попита Сам и усмивката му стана още по-широка.

— Искам да говоря с тебе за нощта, в която застреляха Джим Придо. Ти беше дежурен тогава.

Сам пушеше кафяви цигари, които миришеха на пури. Той запали една, наблюдавайки как връхчето й се разпалва, след това загасва до тлеещо въгленче.

— Мемоари ли пишеш, старче? — поинтересува се той.

— Отново отваряме случая.

— Кои сме тези „ние“, старче?

— Само моя милост, като Лейкон ме дърпа от една страна, а министърът — от друга.

— Властта разяжда, но все някой трябва да ръководи и тогава брат Лейкон с неудоволствие ще си пробие път до върха.

— Нищо не се е променило — каза Смайли.

Сам замислено дръпна от цигарата си. Музиката премина към откъси от Ноел Кауърд.

— Всъщност това ми е стара мечта — каза носово Сам Колинс. — Един ден Пърси Алълайн прекрачва този праг с очукано кафяво куфарче и иска да заложи. Слага всичко, което е получил от правителството, на червено и губи.