Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Аз казва: „Разбира се, Джим. Макс интересува“. После той казва мене: „Взима отпуск“. Отива при Тоби, казва: „Тоби, моя майка болна, трябва взима малко отпуск“. Аз няма майка. Аз казва: „Разбира се, взима отпуск. Колко време, моля, Джим?“.

Цялата работа нямало да отнеме повече от един уикенд, казал му Джим. Започвали в събота и свършвали в неделя. След това попитал Макс дали в момента ползвал чужди самоличности — най-добре щяла да бъде австрийска, някакъв дребен бизнес, със съответната шофьорска книжка. Ако Макс нямал подръка в Актън, Джим щял да приготви нещо в Брикстън.

— Разбира се, казва аз. Има Хартман, Руди, от Линц, судетски емигрант.

Така че Макс разказал на Тоби история за някакъв проблем с момиче в Брадфорд, а Тоби му изнесъл десетминутна лекция за английските сексуални нрави; след което в четвъртък Джим и Макс се срещнали в една тайна квартира, която главорезите използвали по онова време, някаква съборетина в Ламбет. Джим носел ключовете. Тридневен удар, повторил Джим, тайна конференция край Бърно. Джим имал голяма карта и двамата я проучили. Джим щял да пътува през Чехия, Макс — през Австрия. Щели да се движат по различни пътища чак до Бърно. Джим щял да лети от Париж до Прага, а оттам с влак. Не казал какви документи щял да носи той самият, но Макс предположил, че щели да са чешки, защото Джим владеел чешката самоличност, Макс го бил виждал да я използва и друг път. Макс бил Руди Хартман, търговец на стъклени изделия и домакински съдове. Трябвало да прекоси австрийската граница с микробус недалече от Микулов, след това да се отправи на север към Бърно, разполагайки с достатъчно време да успее за срещата в шест и половина в събота вечерта на една странична уличка близо до стадиона. Същата вечер имало голям мач, който започвал в седем. Джим щял да върви с тълпата чак до страничната уличка и там да се качи в микробуса. Уговорили часове, резервни варианти и други непредвидени обстоятелства; освен това, каза Макс, всеки знаел наизуст почерка на другия.

След като излезли от Бърно, трябвало да карат заедно по пътя за Биловице до Кържтини, след това да завият на изток към Рачице. Някъде по пътя за Рачице щели да подминат паркирана вляво черна кола, най-вероятно фиат. Първите две цифри от номера щели да бъдат две деветки. Шофьорът щял да чете вестник. Трябвало да отбият, Макс да отиде до колата и да попита дали всичко е наред. Мъжът трябвало да отговори, че лекарят му е забранил да кара повече от три часа наведнъж. Макс щял да каже, че наистина дългите пътувания натоварват сърцето. След това шофьорът щял да им покаже къде да паркират микробуса и да ги откара на срещата със собствената си кола.

— С кого беше срещата, Макс? Джим каза ли ти и това?