Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Джим каза ли защо се е променил планът?

— Джим бил притеснен.

— Значи нещо му се е случило, докато е идвал на срещата?

— Може би. Аз казва Джим: „Виж, Джим, идва с тебе. Ти притеснен, аз бъда бавачка, аз кара, аз стреля, какво толкова?“. Джим много ядосва, ти разбира?

— Разбирам — каза Смайли.

Тръгнали по пътя за Рачице и видели кола без светлини, паркирана край един път в полето, фиат, с две деветки в номера, черен. Макс спрял микробуса и Джим излязъл. Докато вървял към фиата, шофьорът открехнал вратата, за да светне лампичката в купето. Над волана бил разтворил вестник.

— Можа ли да видиш лицето му?

— Било в сянка.

Макс зачакал, явно двамата си разменили паролите, Джим се качил и колата потеглила по селския път, все така без светлини. Макс се върнал в Бърно. Пиел шнапс в ресторанта, когато над града се разнесъл тътен. Най-напред си помислил, че звукът идва от стадиона, след това разбрал, че са камиони — по шосето преминавал конвой. Попитал сервитьорката какво става и тя отговорила, че в гората имало стрелба, виновни били контрареволюционерите. Той отишъл при микробуса, пуснал радиото и хванал бюлетина от Прага. Тогава за първи път чул за някакъв генерал. Решил, че навсякъде ще има кордони, а и бездруго имал инструкции от Джим да се покрива в хотела до понеделник сутринта.

— Може би Джим изпратил съобщение. Може би някой от съпротива идва при мене.

— Съобщение само от една дума — каза тихо Смайли.

— Разбира се.

— Не ти е казвал каква е думата?

— Ти луд — рече Макс.

Не стана ясно дали това беше констатация, или въпрос.

— Чешка дума или английска, или немска?

Никой не дошъл, каза Макс, без да си прави труда да отговаря на налудничави въпроси.

В понеделник изгорил паспорта, с който бил влязъл в страната, сменил номерата на микробуса и използвал западногерманския път за бягство. Вместо да тръгне на юг, той се отправил на югозапад, изоставил микробуса и пресякъл границата с автобус до Фрайщат — това бил най-лесният маршрут, който знаел. Във Фрайщат изпил едно питие и прекарал нощта с момиче, защото бил объркан, ядосан и имал нужда да си поеме дъх. Пристигнал в Лондон във вторник вечерта и въпреки нарежданията на Джим решил, че е по-добре да направи опит да се свърже с Контрола: „Това било адско трудно“, отбеляза той.

Опитал да се обади по телефона, но успял да стигне само до леличките. Макфадън го нямало. Минало му през ум да пише, но си спомнил думите на Джим, че никой в Цирка не бивало да знае. Решил, че писането е твърде опасно. В Пералнята в Актън се носел слух, че Контрола бил болен. Опитал да разбере в коя болница е, но не могъл.

— Имаше ли чувството, че хората в Пералнята знаеха къде си бил?

— И аз чудя.

Все още се чудел, когато леличките го потърсили и поискали да видят паспорта му на името на Руди Хартман. Макс казал, че го бил изгубил, което в крайна сметка не било много далече от истината. Защо не бил съобщил за загубата? Не знаел. Кога се била случила загубата? Не знаел. Кога за последен път бил виждал Джим Придо? Не можел да си спомни. Изпратили го в Яслата в Сарат, но Макс бил подготвен и ядосан, така че след два-три дни на следователите им омръзнало или пък някой им се обадил.