Игри на злото [bg]

После внимателно подбра мястото, на което да седне. Настани се с лице към прозорците с надежда Пати да седне срещу нея и да не се разсейва от нищо, което се случва отвън. Въпреки съмненията на Хелън Алекс беше сигурна, че Патриша ще се съгласи на срещата. Но посещението тук бездруго вече беше донесло огромна полза. За особено интересен намираше факта, че Ким не посещава майка си, но продължава да се обажда по телефона.

Алекс не беше сигурна какво повече би могла да научи, но просто изгаряше от нетърпение да види жената, родила Ким и изиграла такава важна роля в оформянето на сложната личност на инспекторката. Срещата с майката на Ким щеше още повече да затвърди връзката между нея и Алекс. Терапевтката беше уверена, че никой друг в живота на Ким не се беше срещал с единствената й жива роднина, така че това щеше да ги свърже по уникален начин.

Вратата се отвори и Алекс едва скри изненадата си при вида на Пати Стоун. Жената беше слаба, но не крехка. Косата й беше къса и напълно посивяла. Носеше широки дънки и пуловер на цветя. Беше обута в светлосини еспадрили. Изглеждаше така, сякаш допреди малко е работила сред цветята в слънчева градина — липсваше й само широкополата сламена шапка и кошничка с градинарски ножици.

Пати пристъпи напред, а Алекс се усмихна, като не пропусна да забележи скованите и бавни движения на пациентката.

— Здравей, Пати. Как си днес?

Жената позволи да й стиснат ръката. Дланта й беше топла, но отпусната. На пръв поглед изглеждаше изключено тази деликатна дама, на вид едва ли по-възрастна от петдесет и осем години, да е способна на агресия, но Алекс знаеше, че външният вид лъже.

Пати седна и закова в Алекс немигащия си поглед. В отговор Алекс се взря в неестествено черните ириси, които Ким явно беше наследила. Внезапно, без да мигне или да помръдне по какъвто и да било друг начин, Пати се плесна по бедрото.

Алекс не реагира на движението.

— Е, Пати, може ли малко да си поговорим?

Пати явно се вслуша в нещо, но това не беше гласът на Алекс. След шест-седем секунди кимна утвърдително.

— Ако е възможно, бих желала да си поприказваме за дъщеря ти Кимбърли.

— Познавате Кими? — никакво колебание в отговора и ново рязко шляпване по бедрото.

Алекс стрелна поглед настрани, където седеше Хелън и разлистваше списание: достатъчно далеч, за да не пречи, но достатъчно близо, за да чува всяка дума. И да следи реакциите на Пати. Налагаше се Алекс да формулира въпросите си изключително внимателно.

Алекс кимна в отговор и погледна жената право в очите. Шокирано осъзна, че вижда в тях напрегнат интерес, но миг по-късно Пати примигна и погледът й отново стана хрисим и покорен.

— Наскоро се запознах с нея. Разбрах, че скоро не сте се виждали.

Пати извърна поглед наляво и сбърчи чело.

— Извинявай, Пати. Разбрах, че скоро не си виждала Кими.