Катерина де Медичи [bg]

През първите месеци на Шарл съпругът ми стана грижовен баща. Посещаваше детските помещения почти всеки ден. Изостави навика на стария крал да пътува с двора, установявайки го в "Сен Жермен" заради децата. Диан си счупи крака при падане от седлото и се оттегли в замъка си в Ане да се лекува. Анри остана при мен в "Сен Жермен". Признавам, че изборът му ми достави удоволствие – докато не научих истинската причина.

През първата студена есенна нощ седях в покоите си пред огледалото, а мадам Жонди ми решеше косата. Беше късно, но се наслаждавах на разговора ни. Обсъждахме как малкият Франсоа бе прегърнал за пръв път невръстния си брат и – след като го убедихме, че червеното петно върху лицето на бебето не е заразно – целуна Шарл и го обяви тържествено за приемлив.

Прекъсна ни сърцераздирателен женски вик, долетял от детските спални над нас. Излязох на бегом от покоите си и изкачих тичешком стъпалата, пришпорвана от майчинска загриженост.

На стълбищната площадка един от шотландските телохранители на Мария стоеше под запалената стенна лампа. Не изглеждаше смутен от крясъка. Всъщност по лицето му трептеше многозначителна усмивка.

Минах край него и тръгнах бързо към двойната врата на вече стихналите детски помещения. Зад нея, под мъждукащата светлина на стенен свещник, окачен пред затворената врата на спалнята на гувернантката на Мария, се мержелееха две фигури. Спореха. Познала гласовете, спрях в сенките по средата на коридора.

Притиснал с гръб вратата, широкоплещестият, сивобрад Моморенси стискаше бравата. Диан се подпираше тежко на патерица, пъхната под едната ѝ мишница. Току-що пристигнала чак от Ане, очевидно бе влетяла в двореца, без дори да си свали мантията. Лампата разкриваше тъмни сенки под очите ѝ. Кожата под челюстта ѝ бе провиснала от възрастта. Косата над слепоочията ѝ сега изглеждаше по-скоро сребриста, отколкото златна. Беше облечена елегантно, с висока надиплена яка от изтънчена черна коприна, подчертана от голяма диамантена брошка на врата; сатенените ѝ поли с цвят на слонова кост бяха извезани със златни спирали. Шедьовърът на шивашкото изкуство обаче не скриваше факта, че е изморена и съсипана. Загърбила достолепието, тя се нахвърли свадливо върху Монморанси.

– Обиждате ме с лъжите си, мосю! – просъска му, размахала показалец пред лицето му. – Той е тук. Знам! Отворете вратата. Или се отместете и ще вляза сама!

– Мадам, не сте на себе си. Говорете по-тихо! Ще събудите децата! – опита се да я успокои Монморанси.

– Децата! – Тя изсумтя раздразнено. – Единствено аз мисля за децата! – Спусна се напред, подпирайки се на патерицата, и се пресегна към вратата зад гърба на непоклатимия главен съветник. – Отворете веднага! Искам да говоря с мадам Флеминг.

Вратата зад Монморанси хлътна навътре и той залитна назад, като едва не се блъсна в мъжа, излизащ от спалнята на гувернантката – моят съпруг. За разлика от Диан, Анри бе в разцвета на силите си – с дълго, красиво лице като бащиното и гъста тъмна брада. Лицето му изглеждаше още по-привлекателно, понеже излъчваше дълбоко спокойствие както след особено вълнуващ лов. Беше гологлав, косата му – разрошена. Жакетът се бе подгънал леко над хълбоците. Той забеляза Диан и го приглади надолу. Затвори вратата на тъмната стая и Монморанси отново застана пред нея.