Двор от крила и разруха

И вероятно се беше ужасила, намирайки стаята й празна…

— Яла ли е нещо?

— Не. Снощи я насилих да изпие малко бульон. Отказва всичко друго. И цял ден говори с такива загадки.

Прокарах ръка през косата си, измъквайки няколко кичура от плитката си.

— Случило ли се е нещо, за да я подтикне към…

— Не знам. Проверявам я през няколко часа. — Неста сключи челюсти. — Но вчера не я посетих по-дълго време.

Докато Амрен я бе обучавала. Рис ми беше разказал, че до края на урока им елементарните щитове на Неста били достатъчно стабилни и Амрен заявила, че сестра ми е готова за тазвечерната среща.

Под хладното изражение на Неста прозираше чувство за вина. Паника.

— Едва ли е станало нещо — побързах да я успокоя. — Може би е просто… част от възстановителния процес. От адаптацията й към елфическото тяло.

Неста като че ли не прие обяснението ми.

— Има ли сили? Като моите?

„И какви по-точно са твоите сили, Неста?“

— Не знам. Струва ми се, че не. Освен ако това не е първият белег на проявата им. — Едва се сдържах да не добавя: „Ако ни разкажеш какво се е случило в Котела, може и да разберем по-цялостно състоянието й“. — Нека й дадем ден-два. Тогава ще видим как е, дали се подобрява.

— Защо да не видим сега?

— Защото след няколко часа заминаваме за Изсечения град. Пък и ти самата май не искаш да се бъркаме в живота ти — изтъкнах с възможно най-равнодушния си тон. — Сигурно и на Илейн няма да й е приятно.

Неста ме стрелна без нито искрица емоция по лицето си, а накрая кимна отривисто.

— Е, поне напусна стаята си.

— И онзи стол.

Двете се спогледахме кротко — рядко явление напоследък.

Тогава обаче я попитах:

— Защо отказваш да тренираш с Касиан?

Гръбнакът на сестра ми веднага се скова.

— Защо все настоявате да тренирам точно с Касиан? Защо не с другия?

— Азриел?

— С него или с русата, която не си затваря устата.

— Ако имаш предвид Мор…

— И защо изобщо трябва да тренирам? Не съм воин, нито пък имам желание да бъда.

— Ще те направи силна…

— Силата не е само в погубването на нечий живот с меч, има и други видове. Научих го от Амрен вчера.

— Сама каза, че искаш враговете ни мъртви. Защо да не ги убиеш собственоръчно?

Тя огледа ноктите си.

— Защо да си правя труда, когато някой друг може да го свърши.

Потиснах импулса да разтрия слепоочията си.

— Ние…

В този момент вратите на библиотеката се отвориха и когато долових тропота на нечии стъпки, спиращи внезапно, издигнах бързо преградата от твърд въздух.

Сграбчих ръката на Неста, за да я задържа на място, а Люсиен изпелтечи смутено:

— Ти… напуснала си стаята си.

Неста се наежи и оголи зъби. Стиснах я още по-здраво и обградих и двете ни с нова въздушна стена, за да я задържа при себе си.

Седмиците на уединение далеч не бяха помогнали на Илейн. Вероятно загадките, вплетени в речта й, го доказваха. И въпреки че в момента Люсиен нарушаваше поставените от нас правила…

Още стъпки — несъмнено към мястото на Илейн пред прозореца.