Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
— Е?
Касиан скочи от камъка и ми подаде ръка.
— Цената няма да ти хареса.
Рис протегна двете си ръце, за да ни ответрее обратно във Веларис.
— Ако е хвърлил око на чиниите за тържествени вечери, негови са.
Никой от двама ни с Касиан не намери сили да се засмее, затова просто хванахме ръцете на Рис.
— Готви се за преговори довечера — измърмори Касиан на другаря ми, преди да се слеем със сенките.
Глава 24
Когато в следобедната лятна горещина се прибрахме в градската къща, Касиан и Азриел изтеглиха клечки, за да решат кой ще остане във Веларис тази нощ.
И двамата искаха да дойдат с нас в Изсечения град, но някой трябваше да пази столицата — част от протокола, към който се придържаха от дълго, дълго време. Освен това се налагаше някой да пази и Илейн, макар че нямах намерение да изтъквам този факт пред Люсиен. Касиан, на когото се бе паднала по-късата клечка, изруга ядосано, а Азриел само го потупа по рамото и пое към Дома на Ветровете да се приготви.
Няколко минути по-късно и аз го последвах, оставяйки на Касиан задачата да доразясни на Рис за разговора ни с Резбаря. И за искането му.
Имах две важни срещи в Дома, преди да заминем. Трябваше да проверя Илейн по-рано, да се досетя, че уж провалената й сватба щеше да се състои след броени дни, но… нахулих се за несъобразителността си. А що се отнасяше до Люсиен… Нямаше да навреди, уверих сама себе си, да го наглеждам. Щеше ми се да разбера как бе минала вчерашната им среща с Азриел. Да се уверя, че помни правилата, които му бяхме поставили.
Петнайсет минути по-късно обаче се мъчех да не пъшкам, докато крачех по коридорите на Дома на Ветровете, благодарна, че Азриел беше тръгнал преди мен. Ответряла се бях в небето над най-високия балкон — и понеже сметнах, че моментът е подходящ да поупражнявам летенето, призовах крилата си.
И паднах от пет метра върху твърдия камък.
Успях да свикам ветровете навреме, че да ме избавят от счупени кости, но коленете и гордостта ми пострадаха тежко от безславното ми строполяване.
Поне никой не ме видя.
Докато намеря Илейн в семейната библиотека, бях смогнала да преведа скованите си, накуцващи стъпки в по-плавна походка.
Сестра ми продължаваше да гледа през прозореца със същия празен поглед, но все пак беше напуснала стаята си.
Неста четеше в обичайното си кресло, като с едното око наблюдаваше Илейн, а с другото се мъчеше да чете книгата в скута си. Само тя надникна към мен, когато влязох през резбованите дървени врати.
— Здравейте — пророних, затваряйки ги след мен.
Илейн не се обърна. Беше облечена в бледорозова рокля, която сякаш подчертаваше болнавия вид на кожата й, а златистокестенявата й коса висеше на разпуснати, тежки букли по крехкия й гръб.
— Прекрасен ден, нали — отбелязах.
Неста вдигна едната си съвършена вежда.
— Къде е антуражът ти от приятели?
Впих стоманен поглед в нея.
— Същите тези приятели ви осигуряват подслон и подкрепа. — И обучение, или каквото там вършеше Амрен. — Готова ли си за довечера?
— Да.
Неста просто върна вниманието си към книгата в скута си, приключила разговора.
Изсумтях тихо, съзнавайки колко ще я вбеси това, и се насочих към Илейн. Неста следеше всяка моя стъпка, същинска пантера, готова да атакува при най-малката следа от опасност.
— Какво гледаш? — попитах Илейн с умишлено ласкав, небрежен глас.
Лицето й беше изпито, устните й — безкръвни. Въпреки това помръднаха, макар и едва-едва.
— Вече виждам толкова надалеч. Чак до морето.
Морето отвъд Сидра наистина блещукаше в далечината.
— Необходимо ти е малко време да свикнеш.
— Чувам туптенето на сърцето ти. Ако се вслушам внимателно. Чувам и нейното.
— Ще се научиш да не обръщаш внимание на звуците, които ти пречат.
Аз самата го бях постигнала, разчитайки единствено на себе си. Чудех се дали поне Неста бе успяла, или и двете страдаха, чувайки денонощно как бие сърцето на другата. Не надзърнах към другата си сестра да проверя.
Очите на Илейн най-сетне се плъзнаха към моите. За пръв път.
Дори излиняла от скръб и отчаяние, тя си оставаше безумно красива. Заради лицето й не един крал би паднал на колене. Ала сега в него не бе останала и капка радост. Светлина. Живот.
— Чувам морето — продължи тя. — Дори нощем. Дори в сънищата си. Бушуващото море… и писъците на огнена птица.
Едва се сдържах да не надникна към Неста. Дори от градската къща не се чуваха вълните край най-близкия морски бряг. А огнена птица…