Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Нямах представа, че има останали от вашия вид в Каз Модан. Разправяха, че всички джуджета са напуснали тази земя, когато станало ясно, че не могат да издържат срещу Ордата.
Лицето на Ром придоби сурово изражение.
— Да, онези, които успяха — напуснаха! Не бе възможно за всички, нали разбираш? Ордата се стовари върху нас като истинска чума, отрязвайки мнозина от изходите към повърхността! Бяхме принудени да слезем толкова дълбоко под земята, колкото никога дотогава! Много загинаха по онова време, а още повече — след това!
Тя хвърли поглед към окъсаната му група.
— Колко сте общо?
— От моя клан останахме четиридесет и седем, а някога наброявахме стотици! Държим връзка с три други клана, като два са по-големи от нашия. Ако ни събереш всички, кажи го триста и малко отгоре — само частица от онези, които някога населяваха земята!
— Това си е солиден брой — избоботи Фалстад. — Точно с толкова души бих тръгнал да си върна Грим Батол!
— Ако пърхахме из небесата като замаяни буболечки, може би щяхме да объркаме орките до такава степен, че това да изглежда възможно, но на земята или под нея ние все още сме в неизгодно положение! Нужен е само един дракон, за да бъде изпепелена цяла гора и да бъде опечена пръстта отдолу!
Старите вражди между джуджетата от Еъри Пийкс и тези от хълмовете заплашваха да се разгорят наново. Верееса се опита да запълни пропастта между тях:
— Престанете! Орките и техните съюзници са нашите врагове, не съм ли права? Ако вие се сбиете помежду си, това не е ли единствено в тяхна полза?
Фалстад измърмори някакво извинение към нея, Ром също. Все пак елфата нямаше намерение да ги остави да се измъкнат така лесно.
— Не е достатъчно! Обърнете се с лице един към друг и се закълнете, че ще се биете само за доброто на всички нас! Закълнете се вечно да помните, че орките са онези, които изклаха вашите братя и избиха жените ви!
Тя не знаеше подробности за миналото на никой от тях, но предполагаше, че всеки участник във войната е изгубил по някой близък. Ром вероятно бе станал свидетел на смъртта на много от роднините си, а Фалстад, който принадлежеше към едно неустрашимо въздушно ято, несъмнено бе оставил много другари в боя.
За негова чест ездачът на грифони пръв протегна ръка.
— Т’ва е самата истина. Дай да стисна десницата ти.
— Щом ти си готов на това и аз ще го направя.
Когато двамата си стиснаха ръцете, сред останалите се разнесе шепот. Подобен бърз компромис вероятно бе нещо необичайно за джуджетата.
Групата продължи по пътя си. Този път Ром започна да задава въпроси.
— Лейди елф, сега, след като тролската заплаха е зад гърба ни, би трябвало да ни кажеш какво ви води в нашата изстрадала земя. Дали е това, на което се надяваме — че войната се е обърнала срещу орките и Каз Модан скоро ще бъде освободен?
— Войната наистина не върви добре за орките, поне това е вярно. — Изказването предизвика ахкане и одобрителни възгласи сред джуджетата. — Основните сили на Ордата бяха разбити преди няколко месеца — а Дуумхамър изчезна без следа.
Ром се закова на място.
— Тогава защо орките продължават да се разпореждат в Грим Батол?
— Трябва ли да питаш? — намеси се Фалстад. — Първо на първо, орките все още се държат на север около Дън Алгаз. Разправят, че Ордата започнала да се разпада, но знай, че те няма да се предадат без бой.
— И какво друго, братовчеде?
— Не си ли забелязал, че имат дракони? — попита Фалстад с невинно изражение.
Гимел изсумтя. Ром хвърли свиреп поглед на своя пръв заместник, но след това кимна с примирение.
— Да, драконите. Единственият враг, срещу когото ние, прикованите към земята, не можем да се бием. Веднъж изненадахме един по-млад, когато беше кацнал и скъсихме живота му, изгубвайки — с тъга трябва да заявя — неколцина добри воини, но през по-голямата част от времето драконите си стоят в небето, а ние сме принудени да се крием.
— Обаче унищожавате троловете — отбеляза Верееса. — А също и орките, предполагам.
— Да, някой и друг случаен патрул. И на троловете нанесохме известни щети, но това няма значение, докато в дома ни продължават да се разпореждат орки! — Той впи поглед в очите й. — Отново питам: кои сте вие и какво правите тук? Щом Каз Модан все още е в ръцете на орките, тогава трябва да сте самоубийци, за да отивате в Грим Батол!