Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Крас се обърна към него:
— Не е време за шеги, особено за теб, Пазителю на Магията! Настава епоха, която ще наруши баланса! Ужасна грешка, нарушаване в реалността, което заплашва всичко… абсолютно всичко!
— Колко мелодраматично — изкоментира Нелтарион с почти незаинтересован глас.
Крас трябваше да призове цялата си воля, за да не изплюе на място истината за Земния Пазител.
„Още не…“
— Ще чуете историята ми — настоя Крас. — Ще я чуете и ще разберете… защото на хоризонта се вижда ужасна опасност, която ще докосне и нас. Вижте…
Но когато първите думи от разказа излязоха от устата му, езикът на Крас сякаш започна да се закача за разни места. Вместо да разказва цялостно, започна да бълва случайни думи.
Повечето от събраните дракони отдръпнаха глави, изумени от странното му поведение. Крас бързо погледна към Алекстраза, търсейки помощ, ала нейната изненада беше не по-малка от тази на другите.
Главата На магьосника се завъртя. Зави му се свят, стана му по-зле от всякога досега и вече не можеше да стои на краката си. От устните му продължаваха да изхвърчат безсмислици, но дори Крас вече не знаеше какво иска да каже в действителност.
И докато краката му поддаваха, а гаденето го обхвана напълно, той чу в главата си мъртвешки спокойния глас на Нелтарион.
„Нали те предупредих…“
Седемнайсет
Спусна се мрак и светът на нощните елфи се събуди. Търговци отвориха магазините си, а вярващите подхванаха молитви. Населението започна своя еженощен живот, без да се чувства различно в сравнение с всяка друга вечер. Светът им принадлежеше, за да правят с него каквото си изберат, независимо от това какво си въобразяваха по-низшите раси.
Но в живота на някои се появиха дребни досади и неудобства, отклонения от рутината и навиците им.
Възрастен магьосник от Лунната стража с дълга сребриста коса, вързана зад главата му, незаинтересовано насочи дългия си пръст към бутилка с вино в другия край на стаята, докато изучаваше звездните карти в подготовка за една по-сериозна магия, която орденът щеше да направи по-късно. Макар да беше сред най-старите магьосници, уменията му не намаляваха и благодарение на това позицията му оставаше висока. Заклинанията бяха не по-малка част от съществуването му, отколкото дишането — нещо естествено, което правеше почти без да се замисли.
Трясъкът, който го накара да скочи от елегантния си стол и почти да разкъса пергамента на парчета, се оказа причинен от бързото и фатално падане на бутилката на пода. Вино и стъкълца се разпиляха по скъпия зелено-оранжев килим, който магьосникът беше купил наскоро.
С яростен съсък той щракна с пръсти по посока на разлятото. Парчетата внезапно се надигнаха във въздуха, а самото вино се събра на едно място и оформи фигура с формата на бутилката. Стъклото започна да се слива в едно цяло около течността…
Но само секунда по-късно всичко отново се разпиля по килима и направи още по-голяма локва.
Старият магьосник изруга. С мрачно изражение отново изщрака с пръсти.
Този път стъклото и виното извършиха желаното действие и по килима не остана дори намек от петното. Но това стана някак мудно и отне много повече време, отколкото лунният страж очакваше.
Възрастният нощен елф се върна към пергамента и се опита отново да се концентрира върху предстоящото събитие, ала погледът му непрекъснато се насочваше обратно към бутилката и съдържанието й. След малко отново насочи пръст към виното… но после се намръщи, отдръпна ръка и целенасочено обърна стола си с гръб към причината за безпокойството му.
В покрайнините на всяко важно селище патрулираха бронирани стражи, които пазеха нощните елфи от всеки възможен враг. Лорд Рейвънкрест и подобните нему наблюдаваха териториите отвъд основните граници на кралството с вярата, че джуджетата и другите раси ламтят за богатството на нощните земи. Генералите не следяха обстановката вътре — кой ли от собствения им народ би могъл да ги заплаши? — но позволяваха на всеки град сам да отговаря за сигурността си, за да е спокоен народът.
В Галхара — голям град на известно разстояние в обратна посока на Кладенеца от Зин-Азшари — магьосниците запознаха еженощния си ритуал за пренареждане на изумрудените кристали, които обграждаха границите му. Свързани един с друг, тези кристали, наред с другото, служеха и за защита срещу магически атаки. Доколкото народът помнеше, никога не бяха използвани, но самото им присъствие успокояваше елфите.