Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Макар че бяха стотици, начинанието да се подредят не бе голяма трудност. Всички те точеха сили директно от Кладенеца на вечността и магьосниците просто трябваше да ползват звездите, за да нагласят линиите на силата, които пробягваха от един кристал към друг. Всъщност това най-често изискваше само елементарно завъртане на високите обсидианови пилони, върху които бяха поставени. Така местните заклинатели можеха да се справят със задачата само за няколко минути.
Но когато повечето от половината бяха пренаредени, кристалите започнаха да потъмняват, а после угаснаха напълно. Магьосниците на Галхара не бяха толкова добри, колкото Лунната стража, но все пак бяха достатъчно наясно със задачите си, за да разбират, че случващото се в момента не би трябвало да става. Веднага започнаха да изучават магическите кръгове, ала не откриха нищо нередно.
— Не могат да се свържат с Кладенеца — обяви накрая един по-млад заклинател. — Нещо е отрязало силата му!
Но едва го беше казал, когато кристалите подновиха дейността си. По-възрастните му колеги го изгледаха развеселено, опитвайки се да си спомнят дали, когато са били новаци, също са правели такива идиотски коментари.
И животът сред нощните елфи продължи нормално…
— Провалихте сссе! — изрева Хаккар и замахна към най-близкия Аристократ, но отдръпна зловещия си камшик в последната секунда. После извърна мъртвешки черните си очи към лорд Ксавиус. — Ние сссе провалихме…
Адските зверове около Повелителя се отзоваха на яростта на господаря си със зловещо ръмжене.
Ксавиус беше не по-малко недоволен. Той се извърна към магическия кръг, върху който Аристократите и Хаккар бяха работили до момента, и видя в него само часове напразни усилия… но въпреки това и той, и Повелителя на хрътките бяха видели перспективите в предложението на кралицата.
Просто не разполагаха със знанието или силата, необходима, за да се извърши нужното.
Това, че усилията на Аристократите бяха позволили още няколко адски пазача да се присъединят към другите в смъртното измерение, не го успокояваше. Подобен брой беше като малка вадичка и по никакъв начин не помагаха за каузата на пристигането на Великия.
— Какво можем да направим? — запита нощният елф.
За първи път разчете несигурност в ужасяващото лице на Повелителя на хрътките. Огромният войн извърна гибелния си поглед към портала, където другите Аристократи неспирно се опитваха да го подсилят и разширят.
— Ще сссе наложи да попитаме него.
Съветникът преглътна, но преди чудовищният му партньор да предприеме нещо, нощният елф пристъпи бързо напред и падна на едно коляно пред огнената сфера. Нямаше да се крие от провалите си, не и пред своя бог.
Но още преди коляното му да е докоснало пода, Ксавиус чу гласа в главата си:
„Подсилен ли е порталът?“
— Не, Велики… работата ни в това отношение не се разви както се надявахме.
За съвсем нищожна част от секундата нещо, което изглеждаше като ненормална ярост, за малко да погълне съветника… но после усещането отмина. Сигурен, че си го е въобразил, Ксавиус зачака следващите думи на бога си.
„Ти търсиш нещо… говори!“
Магьосникът обясни идеята да се запечата силата на Кладенеца за всички, освен заклинателите в двореца, а също и провала да я изпълнят. Държеше главата си ниско, смирен пред силата, която караше обединената мощ на нощните елфи да изглежда не по-страшна от тази на комар.
„Вече обмислях това… — най-накрая отвърна богът. — Онзи, когото пратих първо, се е провалил в задълженията си…“
Зад гърба на Ксавиус Повелителя на хрътките издаде рязко изсумтяване.
„Ще ти бъде изпратен друг… трябва да подсигуриш портала за неговото пристигане…“
— Друг ли, господарю мой?
„Сега ти изпращам един от моите… един от командирите в армията ми. Той ще се погрижи всичко необходимо да бъде изпълнено… при това бързо.“
Гласът се оттегли от главата на Ксавиус. Лордът се олюля за момент; отдръпването го беше вцепенило така, сякаш са му отрязали ръката. Един от Аристократите му помогна да се изправи на крака.
Съветникът се извърна към Хаккар, който изобщо не изглеждаше щастлив, въпреки тази, според Ксавиус, прекрасна новина.
— Той ни праща един от своите командири! Знаеш ли кой?
Повелителя на хрътките нервно нави камшика си. Двата адски звяра до него потрепериха.