Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Но винаги имаше още демони, готови да заместят загиналите.
Брокс се биеше в най-предните редици, рамо до рамо с Джарод и легендарните пазители на Калимдор. Оркът изглеждаше не по-малко впечатляващо от онези, сред които се намираше. Той се смееше така, както не се бе смял от онази паметна битка, в която заедно с бойните си другари очакваше да загине славно. В действителност посивяващият войн очакваше да умре и сега, но брадвата му все така се оказваше по-могъща от оръжията на враговете му и преминаваше през тях с такава ярост, сякаш копнееше за демоничната плът. Заслуга за огромните поражения, който нанасяше, имаше не само магията, вложена в оръжието, но и умението, с което Брокс боравеше с него. Той владееше до съвършенство занаята си и именно затова главатарят Трал го беше избрал за тази мисия.
Цяла глутница адски зверове се хвърли върху една от мечките, сварвайки я неподготвена, и скочиха върху й, бързо поваляйки гиганта. Преди огромният им враг да е докоснал земята, още двайсетина чудовища се присъединиха към първата група. Пипалата им незабавно се закачиха за косматото тяло и демоните започнаха жадно да изсмукват вродената магическа сила на пазителя… заедно с живота му.
Близнакът на поваления великан изрева яростно, когато видя какво е станало. Той разхвърля адските пазачи около себе си с един замах и се хвърли върху зловещите пиявици. Полубогът ги махна една по една от неподвижното тяло, откъсвайки глави и чупейки гърбове.
Но когато най-сетне достигна брат си, стана ясно, че спасението е дошло твърде късно.
Горският пазител вдигна глава и нададе рев на болка и отчаяние, а после се обърна към демоните и се хвърли към редиците им с такава ярост, че те се разкъсаха, сякаш бяха направени от хартия. Въпреки копията и другите оръжия, които постоянно се забиваха в него, той проникваше все по-дълбоко в Пламтящия легион и бързо остави далеч назад спътниците си, докато накрая вече никой от тях не можеше да го види. Брокс и Джарод, намиращи се най-близо до бойното поле, чука последния му необуздан рев… и забелязаха с тъга тишината, която последва.
Мъртвите тела се простираха докъдето стигаше погледът и нерядко войните водеха битките си върху купчините свои повалени предшественици. Полубоговете се биеха рамо до рамо с нощни елфи, таурени, фърболги и земни, но всички имаха едно и също мрачно изражение.
Сега Ценариус водеше легендарните пазители на Калимдор. Горското божество разкъсваше демоните с такава жестокост, че дори Ронин и Крас потрепериха. Изкривените му нокти пронизваха броня и плът, изтръгваха вътрешностите на чудовищните войни. Властелинът на горите се бореше като обладан от зъл дух и след смъртта на всеки негов другар, действията му ставаха все по-ужасяващи и жестоки. Той сякаш искаше да компенсира за всички паднали, независимо на каква цена.
А те продължаваха да умират. Заобиколен от адски пазачи, които го изморяваха бавно, но сигурно — както хрътки плячката си — огромният глиган Агамаган най-накрая се забави. Той се заби в група от няколко адски хрътки и ги разхвърля около себе си, разкъсвайки повечето с бивните си, но накрая тежестта на толкова много демони се оказа твърде много дори за неговата невероятна мощ. Полубогът падна на колене и враговете му започнаха да го ръгат в гърдите. Колосалният звяр успя да отърси неколцина от онези, които висяха по четината му, но това се оказа последното му действие. Кръвта му изтичаше от стотици дълбоки рани. Агамаган изстена… а после застина. Дори тогава обаче жестоките атаки към тялото му не спряха, защото демоните бяха толкова силно решени да го накълцат на парчета, че още не бяха осъзнали, че вече са го убили.
Тази последна смърт хвърли Ценариус отвъд ръба на разума. Той се стовари сред демоните, които режеха осакатения труп на глигана, премазвайки гърлата им или нанизвайки ги на някой от шиповете по гърба на неподвижния полубог. Яростта му беше толкова голяма, че накрая го превърна в основната цел на Пламтящия легион. Невидимата ръка на Аркемонд насочи най-могъщите демони срещу повелителя на горите.
Тъй като Крас и другите вече се бореха за собственото си оцеляване, не можеха да сторят много. Все повече и повече страховити войни наобикаляха учителя на Малфурион, докато накрая дори рогата на Ценариус почти се скриха.