Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
И тогава… точно когато изглеждаше, че дори той ще падне под ударите на демоните, Ронин отново мерна бялата проблясваща фигура, която беше видял по-рано. Гигантско четирикрако създание се заби в рояка нападатели с главата напред. Тялото му бе няколко пъти по-едро дори от това на Ценариус. Масивните му копита смазваха черепите и гърдите на демоните. Зъбите му разкъсваха гърла и крайници.
И чак тогава зашеметяващото създание най-накрая стана видимо. Издигащ се над отслабналия Ценариус, великолепен чисто бял елен държеше Легиона на разстояние. Козината му блестеше толкова ярко, че слугите на Аркемонд бяха полузаслепени и лесно ставаха плячка на колосалното животно.
Еленът отново и отново използваше рогата си, за да прочисти около себе си кървава пътека сред враговете. Нищо не успяваше да го забави, дори инферналите. Той громеше Пламтящия легион не само на мястото, където бе паднал властелинът на горите, но и пред другите отслабнали защитници наблизо.
Брокс и Джарод внезапно се озоваха под зашеметяващия поглед на елена. От страна на гигантското създание не прозвучаха думи, но по някакъв начин те разбраха, че трябва да извлекат Ценариус далече от битката. И те се заеха да го сторят, макар срещу тях да се засилваше нова вълна от чист ужас. Ала нищо не можеше да оцелее дълго пред елена. Редица след редица демони се засилваха към него с извадени оръжия, за да бъдат разкъсани секунди по-късно.
Но ако остриетата на Легиона не можеха да повалят този нов шампион, ордата от демони имаше и по-зловещи умения на свое разположение. Внезапно от небето падна черна мълния, която изпепели земята около елена. Веднага след нея от почернялата почва избликнаха зелени пламъци, които опърлиха кристалночистата козина на полубога. Овъглената земя се надигна, оформяйки ноктести лапи, които хванаха здраво четирите му крака.
После редиците на демоните се разделиха… и през зловещия проход премина самият Аркемонд.
С всяка стъпка към елена демонът се уголемяваше все повече и повече, докато накрая не застана на едно ниво с врага си. За разлика от лудешките изражения на слугите си, лицето демоничният командир бе спокойно и почти замислено. Не държеше оръжие, но стиснатите му юмруци излъчваха същия чудовищен огън, който сега гореше около полубога.
Еленът разтърси снага и счупи земните си окови. След това изсумтя предизвикателно и снижи рога, за да посрещне предводителя на армията демоните.
Сблъсъкът им беше белязан от мълния и сътресение, което накара мнозина около тях да изгубят равновесие. Демоните и нощните елфи хукнаха в противоположни посоки, за да избегнат свирепата ярост на двубоя. Там, където удареха копитата на елена, се появяваха мълнии и политаха към небето. Краката на Аркемонд дълбаеха нови могили, по-високи от собствените му войни.
Ноктите на демоничния командир оставяха кървави белези по козината на елена. Дупките, от които течеше зелен пламък, показваха къде рогата на полубога са пронизали на пръв поглед непробиваемата кожа на Аркемонд. Демонът и сияйният елен се бореха един с друг и никое друго живо същество не смееше да се изпречи на пътя им.
Далеч назад, Джарод и Брокс, посрещнати на половината път от земния Дунгард, пренесоха поваления Ценариус до мястото, където стоеше Крас. Рискувайки атака от страна на ередарите, драконовият магьосник се отдръпна от бойното поле, за да прегледа властелина на горите.
— Бая сериозни рани са му нанесли — промърмори Дунгард, а после извади лулата от устата си.
— Наистина е пострадал жестоко — съгласи се магьосникът, след като прокара ръце през гордите на Ценариус. — Отровата, която е част от всички демони, му въздейства много по-силно, отколкото на останалите от армията, тъй като е много по-близък с Калимдор… — Крас се намръщи. — При все това, мисля, че ще оживее…
В този миг полубогът промърмори нещо. Само Крас се намираше достатъчно близо, за да чуе думите му, и когато погледна към останалите, изражението на закачуления заклинател показваше невероятна тъга.
— Какво има? — запита Джарод.
Но преди Крас да успее да отговори, откъм бойното поле прозвуча ужасяващ рев. Когато всички се обърнаха към източника, видяха, че едната ръка на Аркемонд се е обвила около врата на гигантския елен, а с другата бавно извива муцуната на врага си на една страна. Главата на пазителя вече бе изкривена под неестествен ъгъл, заради което бе надал и вика.
Крас скочи на крака.
— Не! Не бива!
Но вече беше твърде късно. Демонът, чието изражение оставаше незаинтересовано, стегна още по-силно хватката си.