Ханибал - врагът на Рим

— Сто хиляди мъже. Най-малко. Още докато думите излизаха от устата му, Бостар видя, че водачът на авсетаните не му вярва. Сърцето му се сви. Числото беше огромно, за да може да си го представи човек, но останалите посетени племена го бяха направили. Може би защото бяха много по-малобройни от авсетаните, помисли си Бостар. В онези села петдесетте картагенски войници бяха изглеждали много по-заплашително, отколкото тук. Това племе беше различно; говореше се, че то има много други селища като това. Заедно авсетаните сигурно можеха да съберат две или дори три хиляди воини, което беше значително постижение за Иберия. Да си представиш войска, която е трийсет или петдесет пъти по-голяма, изискваше наистина добро въображение.

Както очакваше, главатарят и телохранителите му се спогледаха невярващо.

— Боклуци — яростно прошепна Сафон на картагенски. — Ще се посерат, когато видят с очите си войската ни.

Без да знае какво друго да направи, Бостар продължи нататък.

— Ето свидетелство за добрите ни намерения. — Той щракна с пръсти и четирима скутарии се завтекоха, понесли тежки звънящи торби и кожени рула. Оставиха ги пред главатаря и се върнаха на местата си.

Даровете бяха отворени и прегледани с изненадваща бързина. Очите на всички авсетани заблестяха алчно, докато гледаха купчините сребърни монети, изсипани на земята. Чуха се одобрителни възгласи и при вида на блестящите оръжия, появили се от кожените рула.

Малх продължаваше да е все така самоуверен, или поне изглеждаше такъв.

— Питай го какъв отговор да отнесем на Ханибал — каза той на Бостар.

Бостар се подчини.

Водачът на авсетаните се замисли. Цели двайсет удара на сърцето гледаше положените пред него дарове. Накрая зададе кратък въпрос.

— Пита колко още може да очаква, когато Ханибал пристигне — умърлушено преведе Бостар.

— Алчен кучи син — изсъска Сафон.

Малх се намръщи неодобрително, но не изглеждаше изненадан.

— Мога да обещая още толкова и псето най-вероятно ще ни пусне — каза той. — Нямам обаче представа дали Ханибал ще се съгласи с решението ми. Вече му дадохме цяло състояние. — Погледна синовете си. — Какво мислите?

— Ханибал ще ни вземе за пълни глупаци — промърмори Сафон и ноздрите му се разшириха. — Всички останали племена приеха даровете ни, а този иска два пъти повече. За какъв се мисли?

— Ако предложим повече, курвенският син ще реши, че го поднасяме — съгласи се Бостар и се намръщи. — Благоразположението на Ханибал би трябвало да му е достатъчно!

— Аз обаче не мисля, че ще бъде — мрачно рече Малх. — Щом това количество сребро и оръжия не му стига, смътните обещания определено няма да свършат работа.

Бостар не можеше да види изход, който да не включва загуба на достойнство. Макар и малобройни, те бяха представителите на по-голямата сила, а не наобиколилите ги главорези. Съгласяването с искането на главатаря щеше да се изтълкува като проява на страх и щеше да злепостави и генерала. Очите му се присвиха, когато му хрумна нещо.