Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Кажи им кои сме и защо сме тук — нареди Малх.
— Ние сме картагенци — високо каза Бостар. — Идваме с мир. — Не обърна внимание на подигравателния смях, с който бяха посрещнати думите му. — С послание до вашия главатар от нашия водач Ханибал Барка.
— Тоя никаквец не съм го чувал — изрева едър мъжага с черна брада. Развеселените му другари завикаха одобрително. Окуражен от реакцията им, воинът си проби път през тълпата. Изпод бронзовия му шлем се спускаха дълги черни коси. Черната му ватирана туника не можеше да скрие масивните мускули на гърдите и ръцете му, а кожените наколенници едва пасваха на дебелите му като стволове прасци. Беше толкова грамаден, че щитът и копието в ръцете му приличаха на детски играчки. Воинът изгледа презрително либийците и скутариите, след което студеният му поглед се върна върху Бостар. — Дай ми една причина да не ви избием още сега.
Останалите авсетани също заръмжаха предизвикателно и пристъпиха крачка напред.
Бостар се напрегна, но успя да задържи ръцете си в скута, хванали поводите. Погледна скришом Сафон и изпита облекчение, че брат му също не е посегнал към меча си.
— Водачът казваше истината — сухо промърмори Малх и добави на висок глас: — Кажи му, че носим послание и дарове за неговия водач от нашия генерал. Главатарят му няма да остане доволен, ако не чуе съобщението лично.
Бостар внимателно повтори думите на баща си на иберийски. Това беше най-правилният отговор. На лицето на едрия воин за миг се изписа смущение, но после той отстъпи назад. Когато един от другарите му подхвърли нещо за действията му, воинът просто го избута раздразнено настрани. Вълна на облекчение заля Бостар. Първото препятствие беше преодоляно. Все едно гледаше началото на лавина. Първо един воин се дръпна от пътя им, после втори и трети, последвани от още неколцина, докато процесът сякаш оживя. Не след дълго тълпата се раздели, оставяйки проход, който водеше до портата на селото. Единствено воинът с черната брада стоеше на пътя им, но се обърна и изтича вътре да отнесе новината за пристигането им.
Без да поглежда настрани, Малх подкара коня си нагоре по склона.
Останалите поеха след него, следвани плътно от тълпата воини.
Селището по нищо не се отличаваше от стотиците други, които беше виждал Бостар. Открита площ в центъра, заобиколена от десетки едноетажни дървени и кирпичени къщи, най-отдалечените от които почти опираха палисадата. От покривите на повечето се издигаше пушек. Малки деца и кучета играеха в прахта, без да подозират за драмата, която предстоеше. Кокошки и прасета сновяха насам-натам в търсене на храна. Жени и старци стояха на праговете на домовете си и ги гледаха безстрастно. Във въздуха се носеше острата миризма на човешка и животинска урина и изпражнения. На отсрещната страна на откритото пространство беше поставен дървен стол с висока облегалка, на който седеше вече застаряващ мъж. Около него стояха десетима воини с ризници и шлемове с алени гребени. Брадатият мъжага също беше там и мърмореше нещо в ухото на главатаря.
Без никакво колебание Малх се насочи към групата. След като я стигна, слезе от коня си и направи знак на синовете си да направят същото. Трима либийски копиеносци моментално се завтекоха да хванат поводите на конете. Малх се поклони дълбоко на главатаря. Бостар побърза да последва примера му. Подобаващо беше да се отнасят с внимание към лидера на авсетаните, помисли си той. В края на краищата този човек беше начело на племето. И въпреки това той приличаше на долен главорез. Червената му туника може и да беше изтъкана от скъпа тъкан, кинжалът и мечът му бяха с добра изработка, но дългите мазни кичури, които се спускаха покрай покритите с белези от шарка бузи, разказваха различна история. Същото се отнасяше и за мъртвешките очи, подобни на очите на гущер. Сафон се поклони последен. Поклонът му беше по-лек от този на другите двама. Безочието му не остана незабелязано — неколцина от стоящите наблизо воини се озъбиха гневно. Бостар изгледа свирепо брат си, но стореното не можеше да се върне назад.
Тримата картагенци и водачът на авсетаните се гледаха мълчаливо известно време, като се опитваха да се преценят. Главатарят заговори пръв. Думите му бяха насочени към Малх, който беше очевидният водач на пратеничеството.
— Казва, че посланието ни трябва да е било наистина важно, щом е спряло хората му от любимото им занимание — тихо преведе Бостар.