Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Това е вярно за всяко изобретение и иновация, които разгледах до момента в тази книга, и за много други, до които не стигнах. Същото е с двойната спирала, откритие, което прилича на истински „еврика момент“ от 28 февруари 1953 г., когато Джим Уотсън внезапно вижда, че двете основни двойки имат една и съща форма, а Франсис Крик осъзнава, че това обяснява нишките, простиращи се в противоположни посоки. Двамата разбират, че в сърцето на живота трябва да се крие линеен дигитален код. Но както пише Гарет Уилямс в книгата си „The Unravelling of the Double Helix“ (Разгадаването на двойната спирала – бел. прев.): „Това е само един епизод в продължителното ехтящо кресчендо на откритието“.
Терапията с орална рехидратация, медицинска иновация, спасила повече животи в последните десетилетия от всяка друга, е друг хубав пример. По някое време през 1970-те години в Бангладеш лекари започнали да използват разтвор от захар и сол, за да спасят деца, умиращи от дехидратация при диария. На пръв поглед това прилича на внезапна иновация. Но колкото по-подробно разплитаме историята, толкова по-ясно става, че с идеята са правени и по-ранни експерименти, да речем, във Филипините през 1960-те години, а те на свой ред стъпват на основата на експерименти с плъхове през 1950-те години и върху постепенното подобряване на интравенозната рехидратираща терапия през 1940-те години.
Вярно е, че през 1967 г. има нещо като експериментален пробив, когато учените в Лабораторията по изследване на холерата в Дака в Източен Пакистан (днес Бангладеш), водени от д-р Дейвид Нейлин, осъзнали, че добавянето на глюкоза към солена смес подобрява задържането на натрия, но може да се каже, че са преоткривали следите в изследвания от предишни години и са ги тествали в по-голям мащаб. Откритието е потвърдено от подобни резултати от Калкута горе-долу по същото време. Дори и тогава обаче лабораторията в Дака се забавя в прокарването на идеята сред лекарите и хуманитарните работници. Някои експерти заключили, че оралната рехидратация може да помогне до известна степен, но не е заместител на интравенозната рехидратация, а тогава е било прието, че тя трябва да бъде съпроводена с пълно очистване на червата. А когато през 1968 г. започнало обмислянето на план за изпробване на оралната рехидратация в селските райони в Източен Пакистан (където интравенозната рехидратация не била практически приложима), инициативата се сблъскала със силно противопоставяне от Робърт Филипс, точно ученият, който пръв установил ефекта от глюкозата във Филипините. В началото на 1970-те години, особено през войната на Бангладеш за независимост, терапията с орална рехидратация се доказала като далеч най-доброто лечение при холера и други диарии и иновацията настъпила.
Ако иновацията е постепенен, еволюционен процес, защо тогава толкова често я описват като революция, героични пробиви и внезапно просветление? Отговорите са два: човешката природа и системата за интелектуална собственост. Както постоянно показвам в тази книга, прекалено лесно и прекалено изкусително е, когато някой направи пробив, да преувеличи значението му, да забрави за съперниците и предшествениците си и да игнорира последователите, които превръщат пробива в практично предложение.
Лаврите, които кичат челото на истинския „изобретател“, са неустоими. Но не само изобретателят обича да представя иновацията като внезапна и променяща света. Същата слабост имат журналистите и биографите. В интерес на истината много малко хора, не дори и гневно разочарованите съперници, които току-що са се провалили и изобретателят ги е изпреварил, са склонни да твърдят, че изобретението и иновацията са постепенни. Както обсъждах в „Еволюция на всичко“, това, разбира се, е версия на теорията за „великия човек“ в историята, а именно, че историята се случва, понеже определени вождове, свещеници или крадци я насочват по пътя ѝ. Това като цяло е невярно за историята, особено за историята на иновациите. Повечето хора искат да мислят, че имат по-голям контрол върху живота си, отколкото имат в действителност – идеята е както ласкаеща, така и успокояваща.
Национализмът задълбочава проблема. Твърде често привнасянето на нова идея се бърка с изобретяването на нова идея. Фибоначи не е изобретил нулата, не са го направили нито Ал-Хорезми, нито другите араби, от които я е заел. Изобретили са я индийците. Лейди Мери Уъртли Монтегю не е изобретила инокулацията, вероятно не са го направили и османските лекари, от които тя се е поучила.