Кратка история на иновациите

Това е вярно за всяко изобретение и иновация, които разгледах до момента в тази книга, и за много други, до които не стигнах. Същото е с двойната спирала, откритие, което прилича на истински „еврика момент“ от 28 февруари 1953 г., когато Джим Уотсън внезапно вижда, че двете основни двойки имат една и съща форма, а Франсис Крик осъзнава, че това обяснява нишките, простиращи се в противоположни посоки. Двамата разбират, че в сърцето на живота трябва да се крие линеен дигитален код. Но както пише Гарет Уилямс в книгата си „The Unravelling of the Double Helix“ (Разгадаването на двойната спирала – бел. прев.): „Това е само един епизод в продължителното ехтящо кресчендо на откритието“.

Терапията с орална рехидратация, медицинска иновация, спасила повече животи в последните десетилетия от всяка друга, е друг хубав пример. По някое време през 1970-те години в Бангладеш лекари започнали да използват разтвор от захар и сол, за да спасят деца, умиращи от дехидратация при диария. На пръв поглед това прилича на внезапна иновация. Но колкото по-подробно разплитаме историята, толкова по-ясно става, че с идеята са правени и по-ранни експерименти, да речем, във Филипините през 1960-те години, а те на свой ред стъпват на основата на експерименти с плъхове през 1950-те години и върху постепенното подобряване на интравенозната рехидратираща терапия през 1940-те години.

Вярно е, че през 1967 г. има нещо като експериментален пробив, когато учените в Лабораторията по изследване на холерата в Дака в Източен Пакистан (днес Бангладеш), водени от д-р Дейвид Нейлин, осъзнали, че добавянето на глюкоза към солена смес подобрява задържането на натрия, но може да се каже, че са преоткривали следите в изследвания от предишни години и са ги тествали в по-голям мащаб. Откритието е потвърдено от подобни резултати от Калкута горе-долу по същото време. Дори и тогава обаче лабораторията в Дака се забавя в прокарването на идеята сред лекарите и хуманитарните работници. Някои експерти заключили, че оралната рехидратация може да помогне до известна степен, но не е заместител на интравенозната рехидратация, а тогава е било прието, че тя трябва да бъде съпроводена с пълно очистване на червата. А когато през 1968 г. започнало обмислянето на план за изпробване на оралната рехидратация в селските райони в Източен Пакистан (където интравенозната рехидратация не била практически приложима), инициативата се сблъскала със силно противопоставяне от Робърт Филипс, точно ученият, който пръв установил ефекта от глюкозата във Филипините. В началото на 1970-те години, особено през войната на Бангладеш за независимост, терапията с орална рехидратация се доказала като далеч най-доброто лечение при холера и други диарии и иновацията настъпила.