Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Ученето мъничко поомръзна тогава; докато другите се пръснаха по зелени пътеки, листати просеки и тесни пътища през ливади, академичният клас, останал в училището, поглеждаше тъжно през прозорците и откриваше, че латинските глаголи и френските упражнения са някак загубили своя дъх и вкус, който бяха притежавали през мразовитите зимни месеци. Дори Анн и Гилбърт изоставаха, обзети от безразличие. Учителката и обучаваните си отдъхнаха еднакво, когато срокът свърши и те видяха пред себе си безгрижните розови дни на ваканцията.
— Но вие свършихте добра работа през тази отминала година — каза им госпожица Стейси последната вечер — и заслужавате хубава, весела ваканция. Желая ви най-хубаво прекарване сред природата и да натрупате достатъчно здраве, жизненост и амбиция, за да изкарате следващата година. Това ще бъде решаващата схватка, нали знаете, — последната ви година преди конкурса.
— Ще се върнете ли тук идущата година, госпожице Стейси? — запита Джоузи Пай.
Джоузи Пай никога не се свенеше да задава въпроси; в това отношение всички други от класа й бяха благодарни. Никой друг не би посмял да зададе на госпожица Стейси този въпрос, макар всички да искаха да го знаят, защото от известно време из цялото училище бяха плъзнали тревожни слухове, че госпожица Стейси нямало да се върне следващата година, че й било предложено място в редовното училище на родното й място и тя щяла да приеме. Академичният клас затаи дъх в очакване на отговора й.
— Да, ще се върна — каза госпожица Стейси. — Мислех да взема друго училище, но ще се върна в Авонлий. Да си призная, тукашните ученици са ми станали толкова интересни, че не мога да ги напусна. Затова ще остана тук да довърша с вас курса.
— Ура! — възкликна Муди Спърджън. Муди Спърджън никога не се беше отдавал толкова на чувствата си и почти цяла седмица се изчервяваше от стеснение, колчем си спомняше за това.
— О, толкова се радвам! — каза Анн с блеснали очи. — Щеше да е съвършено ужасно, ако не се върнехте. Струва ми се, че не бих имала никакво желание да продължа учението, ако тука дойдеше друга учителка.
Тази вечер, когато се върна у дома, Анн струпа всичките си учебници в един стар куфар на тавана, заключи го и хвърли ключа в кутия с разни дреболии.
— Няма дори да погледна учебник през ваканцията — каза тя на Марила. — Не бих могла да уча повече, отколкото съм учила целия този срок и съм седяла над тая геометрия, докато не научих всяка теорема още от първите страници наизуст така, че не ги бъркам, дори да им сменят буквите. Дошло ми е направо до гуша всичко разумно и ще дам воля на въображението си през лятото. О, няма защо да се тревожиш, Марила. Аз ще му дам воля само в разумни граници. Но искам да прекарам наистина хубаво това лято, защото може да е последното ми лято като малко момиче. Госпожа Линд казва, че ако продължавам идущата година да раста, както съм расла тази зима, ще трябва да поднося по-дълги поли. Тя казва, че у мен се виждат само крака и очи. А когато поднося по-дълги поли, ще чувствам, че държането ми трябва да съответства на външността. Страх ме е, че тогава няма да ми прилича дори да вярвам във феи, затова ще вярвам в тях с цялото си сърце това лято. Мисля, че ваканцията ни ще бъде много весела. Скоро Руби Гилис ще ни събере за рождения си ден, ще има и пикник на Неделното училище и мисионерски концерт идущия месец. А господин Бари казва, че ще заведе Дайана и мен в хотела на Белите пясъци на вечеря. Те правят големи вечери там, нали знаеш? Джейн Андрюс ходи веднъж миналото лято и казва, че било зашеметяваща гледка: електрическите светлини, и цветята, и всичките дами с такива красиви рокли. Джейн казва, че тогава за първи път видяла как живее висшето общество и че няма да го забрави, докато е жива.
Госпожа Линд дойде у тях на другия следобед, за да разбере защо Марила не е била на събранието на Благотворителното дружество в четвъртък. Когато Марила отсъстваше от събрание на дружеството, хората знаеха, че в „Грийн Гейбълс“ нещо не е наред.
— В четвъртък на Матю му беше лошо на сърцето — обясни Марила — и не ми се искаше да го оставя сам. О, да, сега пак е добре, но това му се случва все по-често, отколкото преди, и ме е страх за него. Докторът казва, че трябва да внимава и да избягва възбуди. Това е лесно, защото Матю не ходи никъде, та да се възбужда, и никога не е ходил, но не бива и да върши много тежка работа, а да му кажете на Матю да не работи, е все едно да му кажете да не диша. Хайде, свалете си палтото и шапката, Рейчъл. Нали ще останете за чая?