Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Е, като настоявате чак толкова, бих могла и да остана — каза госпожа Рейчъл, която не бе имала ни най-малко намерение да постъпи другояче.
Госпожа Рейчъл и Марила се настаниха удобничко в гостната, докато Анн запари чай и направи топли сладки, достатъчно леки и бели, за да не бъдат разкритикувани дори от госпожа Рейчъл.
— Трябва да призная, че Анн излезе наистина способно момиче — призна госпожа Рейчъл, когато Марила я изпращаше до края на пътя по залез. — Сигурно много ви помага.
— Да — отговори Марила, — и е съвсем улегнала и на нея може да се разчита. Все ме беше страх, че няма да се отърве от своята вятърничавост, но се отърва и сега не ме е страх да се осланям на нея за каквото и да било.
— Никога нямаше да повярвам, че ще стане такова добро момиче, тогава, в първия ден, когато бях тук преди три години — каза госпожа Рейчъл. — Честна дума, никога няма да забравя това нейно избухване! Като се прибрах вечерта, казах: „Помни ми думата, Томас, Марила Кътбърт има да се разкайва за тая своя стъпка.“ Но сгреших и много се радвам за това. Аз не съм от тия хора, Марила, които никога не можеш да накараш да признаят, че са сгрешили. Не, никога не съм била такава, слава Богу. Аз погрешно прецених Анн, но в това нямаше нищо чудно, защото по-странна, по-неочаквана вещица, а не дете, никога не е имало на този свят, ето това е! Човек не може да я разгадае според правилата, важащи за другите деца. Направо за чудене е колко много се е променила към по-добро за тези три години, особено във външността си. Станала е истински хубаво момиче, макар и да не мога да кажа, че харесвам чак толкова много този тип — бледа и с големи очи. Аз харесвам повече жизненост и руменина, като у Дайана Бари или Руби Гилис. Руби Гилис е истински ефектна. Но някак си — не зная как става, когато Анн и другите две са заедно, при все че тя не е и наполовина толкова хубава, наред с нея те изглеждат някак простовати, прекалено биещи на очи — тя е нещо като тия бели летни лилии, които тя нарича нарциси, в сравнение с тия големи червени божури, ето това е!
Тридесет и първа глава
Където поточето се среща с реката
Анн прекара своето „хубаво“ лято и му се нарадва от все сърце. Двете с Дайана живяха кажи-речи навън и се наслаждаваха на всичките радости, които им предлагаха Пътеката на влюбените, Бълболенето на дриада, Ракитака и остров Виктория. Марила не се противопоставяше на това скитничество. Лекарят от Спенсървейл, който беше дошъл през нощта, когато Мини Мей бе имала круп, видя Анн един следобед в дома на свой пациент, огледа я е остър поглед, сви устни, поклати глава и прати бележка на Марила Кътбърт по друг човек. Той й писа:
„Дръжте това ваше червенокосо момиче на открито цялото лято и не й позволявайте да чете книжки, докато не почне да ходи по-живо.“
Тази бележка уплаши Марила и й подейства благодатно. Тя прочете в нея смъртна заплаха от туберкулоза, ако не спазва нареждането най-съвестно. Благодарение на това Анн изживя златното лято на своя живот, доколкото това се отнасяше до свобода и веселие. Тя се разхожда, греба, бра ягоди и мечта колкото й душа пожелаеше; и когато настъпи септември, погледът й беше ясен и буден, походката — каквато би задоволила доктора от Спенсървейл, и сърце, отново изпълнено с амбиция и жар.
— Пак ми се ще да уча с всички сили — заяви тя, когато свали книгите си от тавана. — О, добри стари другарчета, радвам се пак да видя честните ви лица… да, дори и тебе, геометрийо! Аз прекарах неповторимо прекрасно лято, Марила, и сега се радвам, както здрав човек пред чакащо го надбягване, както господин Алан каза миналата неделя. Господин Алан чете великолепни проповеди, нали? Госпожа Линд казва, че той става все по-добър от ден на ден и току-виж, че някоя градска черква го е лапнала и ни е напуснал, и трябва да търсим и приучваме на работа друг пастор. Но аз не виждам никаква полза да пресрещаме бедата на половин път, как мислиш, Марила? Аз мисля, че ще е по-добре само да се радваме на господин Алан докато е при нас. Ако бях мъж, мисля, че щях да стана проповедник. Те може да имат толкова голямо добро влияние, ако богословието им е здраво; а пък трябва да е вълнуващо да четеш чудесни проповеди и да трогваш сърцата на слушателите си. Защо жените не могат да бъдат проповеднички, Марила? Питах госпожа Линд и тя се възмути и каза, че такова нещо би било скандално. Каза, че в Щатите би могло да има жени проповеднички, и тя мисли, че има, но, слава Богу, ние в Канада още не сме стигнали до това и тя се надява, че никога няма да стигнем. Но аз не виждам защо. Аз мисля, че жените биха били прекрасни проповеднички. Когато трябва да се уреди вечеринка или чай в полза на черквата, или нещо друго за събиране на пари, жените са, които трябва да се заловят и да свършат работата. Сигурна съм, че госпожа Линд като нищо може да се моли не по-зле от директора Бел, и не се съмнявам, че би могла да чете и проповеди, като се поупражнява.