Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Нито една от тия сили не взе връх и аз се отпуснах на пейката, по—нещастен от куче, което е загубило господаря си.
Като се приближи до мястото ми, на няколко стъпки Инесса извика:
— Люкан, не ме ли виждаш? — И дойде още по—близо.
Л аз протегнах ръка напред, като да я отблъсна, и Извиках:
— Махни се от мене, сатана!
За някое време Инесса онемя, после се обърна към Исак:
— Той да не е полудял?
— Мозе и да е полудял! — каза ромеецът. — Трийсет пъти, туй не е малко. А сетне — в такава кучешка къста. Аз го разбирам. — Той направи една крачка пред Инесса ииговори: — Люкан, момце варварско, не позна ли уцител?
— Пръждосвайте се по дяволите! — ревнах и ударих с юмрук по дъските.
— Да си ходим! — предложи Исак и въздъхна: — Той не е в ред!
— Той ни мрази! — каза Инесса. — И навярно има право. — После започна да ми говори кротко: — Люкан, ние скоро ще си ходим. У нас е такава бъркотия! Бързаме, докато генуезците не са ни затворили пътя по море! И в бъркотия аз помислих за тебе, мое безразсъдно момче! — Тя извади от пазвата си един пергамент и го подхвърли в краката ми. — Аз сама го написах и скришом сложих печата на баща ми, той нали по цял ден е на пристанището и аз се възползувах от отсъствието му. Този документ те признава за «кавалер» и ти дава право да носиш меч.
Исак извади изпод мантата си един меч и го хвърли в краката ми. Той имаше кръстообразна дръжка и ръкохватката му беше позлатена.
— Инесса! — извиках и насмалко не скочих да я прегъpna. Но останах на мястото си, това я огорчи и аз заслизах как по лицето й премина сянка.
— Не ти ли се струва, че се държиш глупашки? — рюпита Инесса. И понеже не й отговорих, тя продължи: — Ще те чакам в Нормандия, там ще ми се извиниш!
— Барон Людовик има имение в Нормандия — каза Исак. — С този документ ти мозеш да пътуваш по цялата франкска земя и да стигнеш в Нормандия, когато поискаш. Баронът сте е забравил всицко и много сте се радва да те види.
— Особено ако дойдеш на сватбата ми! — каза Инесса.
Тя очакваше сигурно думите й да ме ужилят по сърцето, но аз останах безразличен, в душата ми не полъхна дори ветрец. Тя не знаеше, че оня «Люкан», предишния, вече го няма, че пред нея стои друг човек, макар и със същото лице. А отгоре на всичко до гуша ми бяха дошли тия нейни вечни игри!
— Баронът сте се радва да те види! — повтори Исак.
— За да смъкне още трийсет кожи от гърба ми! Нали? Не ми трябват вече никакви барони — рекох троснато. — А вие си вървете.
Инесса сви вежди, загърна се с воала и без да продума, тръгна обратно по пътя за града.
— Варварско момце си ти, варварско! — закани ми се с пръст Исак. — Ами как мозах...
Той не се доизрече, а извади една кадифена кесия от пазвата си и я подхвърли в краката ми. — Туй е от Инесса, за разноски до Нормандия! Макар да не заслузавас, лосо момце!
И ми обърна гръб.
Седях и гледах подпре им. После излязох от вцепението си, грабнах кесията и с все сила я запокитих по тях.
Те се извърнаха за миг, но не си взеха кесията обратно, а ускориха крачките си, сякаш някой ги гонеше.
В тоя миг насреща им изскочи морякът Танас. Стори ми се, че тримата се спогледаха и като че ли Танас им кимна. Но може би тъй ми се беше само сторило.
Танас се наведе, повдигна кесията от пясъка, потупа я с ръце и с нея дойде при мен.
— Всичко на тоя свят можеш да запокитиш по дявола — рече той, — само две неща не бива: жената, която те е родила, и златото, което ти харизват. Тия две неща са святи и с тях шега ни бива да си правиш!
— Върни им тази кесия — озъбих му се — или тозчас ще те пребия! Ще те пребия, макар да си спасил живота ми, чуваш ли?
Задъхвах се от гняв и целият свят пред очите ми причервеня.
— Аз луди хора не слушам! — поклати глава Танас. — А като си решил да вдигаш ръка на спасителя си, опитай! — И той запретна ръкавите на ризата си.
Той ме гледаше право в лицето и едновременно ми се смееше и ме съжаляваше. Разбира се, аз щях да го смета, но един срам като че ли ме парна по сърцето.
— Аз не им ща златото! — рекох. — Не ми трябва баронско злато! Върни им го, моля ти се!
Нещо ме задави в гърлото и в очите ми изскочиха сълзи. Седнах на земята и улових главата си с ръце.
— На бой си голям, съща си ламя! — потупа ме Танас по рамото и се търколи до мен. — И силата ти е бича сила. Но в сърцето си мек, а умът ти, прощавай, момчето ми, умът ти е още зелен. Туй злато — той потупа кесията — туй злато баронът да не го е изровил от земята? Това са данъци, тегоби, пот човешка, сълзи вдовишки, кръв. Баронът си отива в Нормандия и с него ще си купи нова земя, нови крепостни, ще си построи до стария замък — нов замък. А туй злато на тебе ще ти трябва за свята работа. След една седмица аз ще вдигна платната на моята гемия и ще заведа тебе и оня благ старец, дето му викат Йосиф — ще заведа двама ви в далечни и чужди страни. Как ще я карате там, чужденци, без пукната драхма? Пари за по пътя тоя свят човек ми даде, ами после? Какво ще правите вие двамата после? Там не дават милостиня, не е като у нас!