Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
— И все пак — рекох — не разбирам, защо трябва да греша?
— Защото ми е необходимо силно рамо като твоето сине, на което да се опирам в предстоящия си дълъг път.
Той ми разказа следната притча.
Един овчар пасял голямо стадо. На път за кошарата като водел овците си за нощувка, излязла виелица и върху стадото се нахвърлили вълци. Те щели да издушат цялото стадо, но той им отлъчил една овца и вълците скочили на нея. Докато се хапели и драли едни други кой по—голяма мръвка да захапе, овчарят завел стадото в кошарата и залостил вратите. На другия ден стопанинът на стадото рекъл на овчаря: «Задето си отлъчил една от стоте мои oвци, колкото е стадото ми, и си я предал на вълчата глутница да я разкъса, ще те глобя с една драхма. И задето, залъгвайки глутницата с тази овца, си успял да заведеш другите деветдесет и девет овци в кошарата и по този начин да запазиш овцете живи — ще те възнаградя с деветдесет и девет драхми.» И стопанинът дал от сърце тия драхми на пастиря. А пастирят се радвал не на драхмите, а стадото, защото успял да го спаси от вълчите зъби.
Ние дълго мълчахме, загледани в морето.
После Учителя ме запита:
— Проумя ли притчата, сине?
— Пастирят, Учителю, си ти; отлъчената овца съм аз; а вълците — това са дяволите, които погубват човешката душа. Само едно не проумявам, Учителю: защо трябва моята душа да бъде хвърлена на дяволите? Нали ти ми помогна да прозра истината и аз я прозрях. Искам да водя праведен живот и с достойни за бога дела да изкупя греховете, които съм сторил досега. И съм готов да почакам с кръщенето. И ще чакам търпеливо. Защо искаш, пастирю, да ме отлъчиш от овцете си, преди да съм се събрал
със стадото?
— Прав си да питаш, чедо, и аз разбирам страха ти!
Като ми намекна Учителя за страх, аз настръхнах и ако не беше почитта ми към годините му и признателността, дето ми подаде ръка и ме изведе на светло, само аз си знам с какви думи щях да му отговоря!
— Учителю! — рекох. — Ти си живял дълго и сигурно си узнал що е това страх, а може би и да си го изпитал на кожата си. Защото съм чувал, че когато някой го е страх, то тръпки пълзят по кожата му. Моят живот е кратък, не съм имал време да изпитам това чувство. Но трябва да ти кажа, Учителю, че сто години да живея, пак няма да узная що е това страх. Ето, да речем, че се отвори сега яма пред краката ни, дълбока колкото морето и в дъното й святкат огньовете на пъкъла. И ти ми кажеш: «Лукане, би ли слязъл в тази преизподня да си пробиеш път през дяволското сборище и да ми донесеш оттам една главня?» Кълна ти се, Учителю, в чистата памет на баща си и майка си, че сърцето ми няма да трепне! На часа ще припна и ще ти донеса главнята. Тъй че, Учителю, всичко можеш да ми кажеш, само едно не искам да слушам — да ме подозираш в страх!
Учителят разбра, че бях кипнал, та помълча някое време да се смиря. После ми рече:
— В началото Истината беше открита в нашата страна, в България. И тоя мъж, който беше открил истината, българите нарекоха «богумил». Той беше Първият пастир.
— И както Христос някога, така и той, ученикът Христов, имаше свои ученици. Едни от учениците му пасяха стадото Христово в България, разпространяваха учението му и кръщаваха хората с Дух свети.
— Други от учениците му по примера на апостолите излязоха извън нашите земи и там учеха и кръщаваха хората с Дух свети. Някои отидоха да носят светлината в много близки и далечни страни, в Сърбия и Хърватско, в Италия, в страната на франките.
— В България сега царува Борил, убиец на Калояна и човек с нрав на звяр. Той подлага на голямо гонение нашите братя. Но папата в Рим по кръвнина го е надминал трижди: в земята на франките нощта е светла от запалените клади. В пламъци биват хвърляни стотици. Нашите братя там, в тия страшни за тях времена, имат нужда от Слово, за да укрепят духа си и се не огънат пред адските мъки.
— В тежки времена пастирят трябва да бъде при стадото. А кой пастир може да помогне най—много на онова стадо? Тоя, разбира се, който дохожда от страната, де Словото е изгряло най—напред.
— Аз трябва да отида в онези страни. Но съм ст|И немощен и за да стигна дотам, нужно ми е здраво рамо, на което да се опирам. А като стигна там, трябва да имам в помощ и здрава десница, която да ми проправя път.
— Но за да бъде рамото ти силно и за да възвърнеш предишната си сила, синко, ти трябва да ядеш силна храна. Каквато храна ядат богатите. А като идем там, ако ти тръгнеш с мен, ще се наложи да влизаш и в други грехове. Пътя до стадото, сине, дяволът е препречил с премежия и за да ми откриваш път през тях, ще се наложи да не спазваш някои от Христовите наставления.