Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
— Само да не ми даде господ да срещна някъде събрат свой, българин! — кръстеше се той.
— Не бой се! — утешавах го. — Господ няма да скрои такава клопка за душата ти. Туй може да стори само дяволът!
Той ме гледаше дълго и замислено и клатеше глава.
— Този «дявол» да не ти е често на устата, момчето ми, защото ще те вземат за еретик и един ден ще цъфнаш върху някоя клада на хиподрома! Остави тез неща на рибарите и хамалите!
Не ми се влизаше в спор с него, защото той беше по природа, както са обяснявали това старите гърци, «хедонист», а един хедонист не можеше никога да разбере един богомил. Пък и в негово присъствие желанието ми за спорове се стопяваше, миризмата на солено море, кръчми и момичета замайваше главата ми и ме обхващаше една лека тъга, като че ли мъгла започваше да пълзи в душата ми. Волята ми омекваше и ако в тоя миг той кажеше: «Тръгвай с мен!», щях непременно да тръгна с него, без да го питам за къде.
Но това бяха, разбира се, моментни настроения; с един скок бях прескочил от сеньорския замък в рибарската колиба, от Вехтия завет в Новия, дори куче да бях, пак щях да изпитам някакъв шемет в главата си.
Все пак отношението си към Танас разбирах, той бешо сроден с оная част от душата ми, която се готвех да отрежа и от която се отричах в името на праведния живот. Но поведението на Учителя Йосиф често ме хвърляше в недоумение. Носеше ми да превеждам богомилски книги и с искрено удовлетворение забелязваше как мислите ми се променят от тия книги и колко бързо се пълни сърцето ми с любов към богомилската вяра. Възхищаваше се от решението ми да водя свят и чист живот, но отказвах ли се от мръвките и другите лакомства, които Танас ми донасяше, тутакси започваше да ме гълчи: «Яж, та яж! От нищо да не се отказваш!» Понякога дори ме поощряваше да отпия от винцето му глътка, две.
Веднъж, беше една тиха привечер, туй двойнствено поведение, което имаше към мене, ме ядоса, кипнах и пред очите ми причервеня:
— Слушай, Учителю! — рекох. — Ти подиграваш ли ми се или какво? Ти сякаш само преводача виждаш у мене, а човека не забелязваш? Как тъй? Ето, душата ми се е отвърнала от предишните неща, от предишната вяра, от предишните заблуди, искам да тръгна по пътя, по който са вървели баща ми и майка ми, а ти ме тласкаш към греха, караш ме да угаждам на стомаха си, да укрепвам тялото си, което е от дявола. Ако преди съм продавал душата си на дявола, правел съм го, защото истината е била скрита от очите ми. Защо искаш сега да предавам душата си на греха, когато очите ми са прогледнали? Или бивай откровен с мене, или... не знам! Мойсеевият зъл бог пъха в ръката ми главня, да паля... И пред очите ми започва да причервенява, както тогава, когато видях сметката на рицаря Гийом!
Тия ми думи са били едно очевидно доказателство, че съм бил още узрял за новата вяра. Но тогава смятах, че не съм прав, че Учителя ми няма доверие и затова се държи ни тъй, ни инак с мен. А в замъка на Людовик бяха ме учили, че ако някой ми окаже недоверие, не дай си боже, той ме обижда по най—грозен начин и че такава обида мога да измия само с острия си меч. Разбира се, аз не бих посегнал никога на Учителя не само защото ме беше извел от заблудите, но поради това, че беше стар и приличаше на живи мощи. Въз такъв човек никога не бих Вдигнал ръка.
Като ме видя толкова ядосан и огорчен, Учителя силно се натъжи и само едни сълзи дето не бяха закапали от поизбелелите му очи. Той седна на скамейката и мълчаливо гледа дълго време морето. После ме покани да седна до него и кротко ме попита:
— Ти искаш да преминеш към нашата вяра, да станеш добър християнин, така ли?
— Ако ми нямаш доверие — възроптах, — защо ми даваш да превеждам тайните богомилски книги? Че аз мога да те издам и ти да пламнеш като перце на солунския хиподром!
— Това нещо ти няма никога да сториш, чедо! — въздъхна Учителя.
Той изрече тия думи толкова убедително, че дори малко ме досрамя. Засрамих се от себе си.
— Пошегувах се — рекох. — Направих си лоша шега. Прости ми, Учителю!
— А да получиш кръщение, сине, е рано и за тази paбота не бързай! Ти си натрупал за малко време много грехове и тия грехове трябва да изкупваш дълги години с праведен живот и с всеотдайно служене на истинската вяра Христова.
— Как ще служа на истинската вяра Христови, като ме караш да ям блажно, а понякога и вино да пия!
— Ние не задължаваме, сине, дори покръстенте наши събратя да живеят в пълен пост. На суров пост за цял живот се отдаваме само ние, избраните. Но ти не скърби. Аз ще поема твоя грях на душата си и в деня на смърт ще свидетелствувам пред бога, че аз съм ти внушил да грешиш. И твоето прегрешение бог ще припише на мене и аз ще отговарям за него.