Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
— Нямаш представа — рече той — в каква услугв ще бъдеш на френските другари, които наблюдават германските учреждения в центъра на града. В този район се намира щабът на окупационната армия, главното интердантство и централната комендатура на Гестапо. Представяш ли си, драги Мишел? Клиниката ще бъде явка, а при случаи ще изпълняващ куриерска служба. В тебе никой няма да се усъмни, тъй като ти си персона грата човек, командирован от съюзническа страна!
— Аз мислех, че като бивш интербригадист ще работя в подривната група на българските емигранти! — рекох разочаровано.
— Защо да заменяме кон за магаре! — разпери ръце Люсиен. И като видя, че позагубих настроение, продължи: — В тази работа ние не се ръководим от сантиментални чувства, драги ми докторе! Всеки работи там, където може да бъде максимум полезен за делото.
Пихме кафе с по едно малко коняче, после Люсиен каза:
— Утре ще те потърси в клиниката един човек на име Марсел Арно. Запомни това име. Марсел Арно. Доверявай му се безрезервно и го слушай. А мене все едно че никога не си ме виждал! — Той се усмихна: — До победата!
— До победата! — стиснах му горещо ръката.
Така станах явка и куриер на една от групите на Съпротивата, която действуваше в Първи парижки район. Задачите, които предстоеше да изпълнявам, съвпадаха със софийските ми задачи допреди една седмица, само че сега трябваше да действувам на френска земя...
17
«По дяволите! — рекох си наум и по навик протегнах ръка за лулата и тютюна. — Ако бях суеверен, щях да си помисля, че това не е просто съвпадение, а «съдба»! И в България фашизъм и германски войски, и във Франция — почти същото, окупация и хитлеристки войски. И тук — нелегална дейност и съпротива, и там. Много е естествено да има сходство във формите, когато работите си приличат!» Но продължавах да търся лулата и тютюна, защотo ми беше чоглаво, а промъкне ли се това чувство в душата ми, тутакси зажаднявам за тютюн. Разните съвпадения в живота винаги са ме озадачавали повече или по—малко, защото никога не съм успявал да ги натикам докрай в логическата си премъдрост — винаги нещо от тях е оставало да стърчи навън.
— Дявол да го вземе! — рекох и погледнах недоволно кЬм Юла. — Къде си скрила лулата и тютюна ми?
— Ти не бива да пушиш! — поклати Юла глава и безочливо ми се закани с пръст. — Не бива! След тази сърдечна криза още дълго време не трябва да помисляш за тютюн!
Малката прекаляваше очевидно. Какво си въобразяваше тя?
— Слушай! — рекох. — Дай ми доброволно лулата и престани да ми играеш роля на настойница!
— Никаква роля не играя.
— Играеш, играеш! Но аз не съм толкова деликатен като баща си, внимавай!
— Ако беше деликатен като баща си, ти щеше да бъдеш най—чудесният човек на света!
Разбрах, че няма да ми даде лулата, ядосах се и реших да я понастъпя.
— Слава богу, че не съм най—чудесният човек на света! — рекох. — Иначе ти щеше непременно да се влюбиш в мен!
— Е, и какво? — погледна ме тя уж спокойно, като мадона, но не успя да скрие червенината, която обагри леко бузите и. — Какво щеше да те застраши, ако ти беше най—чудесният човек и аз се влюбех в теб?
— Знам ли? — свих устни.
— Сигурно си въобразяваш, че щях да правя опити да те разведа з жена ти?
— Е, чак да си толкова глупава, не си! — засмях се аз.
— Боже мой! — простена едва чуто тя. Бузите й побледняха и в ъгълчетата на очите й се появиха сълзи.
— Хайде, не се засягай чак толкова! — рекох. — Малко ли доктори зарязаха жените си заради разни сестрички? Вие, сестричките, сте изобщо съблазнителни и не ви е чак толкова трудно да пощурите някой мъж!
Тя извърна очи от лицето ми и някоя и друга секунда като че ли се чудеше върху какво да задържи погледа си. После се вторачи в разписанието, взе го в ръцете си и внимателно го зачете, пък аз знаех отлично, че тя го помнеше наизуст.
— Трябва да ви дам вечерната доза изокет и ланитоп! — каза тя, без да повдига глава от «разписанието».
— Така ли мислиТЕ? — отговорих на «Ви»—то с«Ви».