Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Между Вехтия завет и Новия, между откровението Мойсеево и откровението Исусово, записано с ръката на евангелистите и най—вече с ръката на евангелиста Йоан, любимия Исусов ученик — съществува бездна. Тези откровения се различават, както мракът се отличава от светлината.
Кой е впрочем Мойсей? В книга Втора, Мойсеева, наречена «Изход», Мойсей сам рисува своя образ:
«След много време, когато Мойсей порасна...
видя, че един египтянин бие едного евреина...
И като се огледа насам—нататък и видя, че няма
никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.»
Тоя същият Мойсей, който е предан слуга на дявола казва в същата тази втора книга Мойсеева:
«Око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за
натъртено.»
А Исус, който е Слово на истинския бог и негов син учи хората:
«Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блаженигладните и жадните, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове божи.
Слушали сте, че бе казано: «Око за око, зъб за зъб!»
Аз пък ви казвам: да се не противите на злото.
Слушали сте, че бе казано: «Обичай ближния си и мрази врага си!»
Аз пък казвам: «Обичайте враговете си!»
Е, мислех си, какво общо може да има Вехтият завет с Новия и в чии думи грее божията светлина — в Мойсеевите или в Исусовите?
И щом божията светлина грее в Исусовите думи, то защо трябва да изпълняваме и да търпим порядъка я света, въведен от дявола? Като служим на тоя порядък ние обричаме душите си на дявола и бог няма да ни приеме в царството си нито сега, нито в деня на Страшния съд!
Когато тия мисли заседнаха в съзнанието ми, аз изпитах чувството на човек, който гледа как пред очите му се сриват планини, как морето излиза от бреговете си и вълните му стигат облаците с разпенените си гребени и тръбачи да свирят толкова силно с йерихонските си тръби, че звуците им да се превръщат на пламъци и пламъците да обхващат целия свят.
«Боже мой, боже мой!» — стенеше душата ми и аз се питах къде е мястото ми, защото бях прогледнал за Истината и се питах какво трябва да правя отсега нататък, за да служа на Истината.
Междувременно оздравявах бърже и както зарастваха раните ми, така ми се отваряше охота за ядене, сещах се все по—често за оръжието си, а насън ми се присънваше пончкога Инесса. Започна да ме навестява през ден—два моят спасител, морякът Танас. Той носеше със себе си мирис на солени ветрове и кръчми, беше в най—голямата си сила и приличаше на човек, който с еднаква готовност би заклал някого или би се хвърлил сред вълните, рискувайки живота си, за да извади същия жив. Той водеше потеклото си от някакво село около Търновград и много се смя, като му казах, че съм израсъл сред тръстиките около Хеброс. Единият му дядо бил соколар на болярина, а другият му дядо пуснал стрела по същия този болярин, та фамилията му и по бащина, и по майчина линия се пръснала кой накъдето види. По време на тази случка той шетал с Калоян и куманите му някъде около Кавала, чул за стрелата, измъкнал се тихомълком от стана, нея нощ имало мъгла и валяло дъжд. Защото Калоян режел глави за посегателство срещу болярин, па макар тоя болярин да бил заклет враг на неговия род. За такива работи, както и изобщо, той не си поплювал. В Кавала го купил за роб един богат гемиджия. Дъщерята на тоя гемиджия се влюбила в него и се заклела пред баща си, че ще се удави, ако той не го освободи от робство и не й разреши да се ожени за него. Зелените момичета са способни на такива работи. В деня, когато гемиджията направил записка, че го освобождава, сърцето му прихлопало, той се захлупил и не станал. Танас спипал златцето му и докато в къщи се готвели за погребение и за сватба, той си духнал на петите и се намерил в Солун. Тук си купил собствена гемия, двумачтова, и вършел с нея всякаква «работа» наблизо и надалеч. В много случаи тази работа не била за пред властите, но пък и самите власти много не му придиряли, нали им подхвърлял като на кучета по някоя и друга златна мръвка за Коледа и Великден. Било му мъчно за родното село, искал да се върне, но как — като там помнели и не забравяли за оная стрела. Случвало се в годината два пъти да го заболява сърцето за село — по жътва в края на юни и по гроздобер, когато шумата вземе да жълтее. В тия дни, когато го за—сърбявала душата, той не изскачал от кръчмата, а случвало ли се да излезе по работа — като изговаряше тая дума «работа», той многозначително се усмихваше, — не правел разлика кого ще гали с ножа по главата — никеец ли ще е, или франк.