![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Не — призна Ралф. Знаеше обаче, че това не е като жълтата презрамка. Беше връзка — стечение на обстоятелствата, както бе казала Джийни, — която можеше да разтълкува, но само с помощта на Юн Сабло. Стана и добави: — Благодаря за отделеното време, Марси.
— За теб съм госпожа Мейтланд. — Усмивката ѝ беше смразяваща.
— Разбрано. Хауард, благодаря и на теб, че уреди срещата. — Той подаде ръка на адвоката. Хауи се поколеба за миг, но все пак стисна дланта му.
— Ще те изпратя, Ралф — промърмори Алек Пели.
— Не е необходимо, знам как да стигна до външната врата.
— Сигурен съм, но след като те въведох, редно е да те изпратя, така мисля.
Прекосиха дневната и тръгнаха по късия коридор. Алек отвори вратата. Ралф излезе и се изненада, когато частният детектив го последва и попита:
— Защо историята с драскотината те заинтригува толкова?
Андерсън го изгледа:
— Не разбирам за какво говориш.
— Не се прави на ударен. Видях как се промени изражението ти.
— Мъчат ме стомашни киселини. Често ми се случва, а и тази среща беше доста стресираща. Но не и колкото погледът на младата Сара. Почувствах се като насекомо под микроскоп.
Алек затвори вратата. Ралф беше две стъпала по-долу от него, но тъй като беше по-висок, двамата се гледаха очи в очи.
— Ще ти кажа нещо.
— Слушам те. — Ралф психически се подготви да чуе нещо неприятно.
— Арестът беше грешка. Колосална грешка. Сигурно вече го осъзнаваш.
— Достатъчно ме ругаха тази вечер, това ми идва в повече. — Ралф Андерсън понечи да слезе по стъпалата.
— Не съм свършил.
Андерсън се обърна, наведе глава и леко се разкрачи — поза на боец.
— Нямам деца. Мари не можеше да зачене. Но ако имах син на възрастта на твоето момче и ако разполагах със солидно доказателство, че сексуален маниак със склонност да убива, от когото синът ми се е възхищавал, е извършил зловещо престъпление, щях да постъпя като теб… ако не и по-лошо. Накратко, разбирам защо си действал импулсивно, загърбвайки трезвата преценка.
— Хубаво. Не успокоява съвестта ми, но благодаря.
— Обади се, ако все пак решиш да ми кажеш защо толкова се заинтересува от нараняването. Може би всички сме на една и съща страна.
— Лека нощ, Алек.
— Лека нощ, детектив. Пази се.
20.
Телефонът му иззвъня тъкмо когато разказваше на Джийни за срещата. Обаждаше се Юн:
— Може ли да поговорим утре? Натъкнахме се на нещо странно в обора, където хлапакът е намерил дрехите, носени от Мейтланд на гарата. Всъщност има и други загадъчни неща.
— Разкажи ми сега.
— Не. Прибирам се у дома. Капнал съм от умора. Освен това искам да поразмишлявам върху тази история.
— Добре, ще се срещнем утре. Къде?
— Някъде, където няма кой да ни види. Не бива да ни засичат заедно. Ти си временно отстранен от работа, а пък аз — от разследването на случая. Всъщност случай няма, след като Мейтланд вече е покойник.
— Какво ще стане с дрехите?
— Ще ги изпратят в Кап Сити за криминологична експертиза. После ще бъдат предадени на шерифския отдел на окръг Флинт.
— Шегуваш ли се? Редно е да бъдат при другите веществени доказателства по този случай. Да не говорим, че Дик Дулин не може и носа да си изсекне без ръководство за потребителя.
— Не отричам, обаче Канинг е община, а не град, което означава, че е под юрисдикцията на шерифа. Научих, че началник Гелър изпраща детектив, но само от учтивост.
— Хоскинс.
— Да, това му е името. Още не е пристигнал, а докато се появи, всички ще са си отишли. Може да се е загубил.
„Най-вероятно е спрял някъде да обърне няколко питиета“ — помисли си Ралф.
Юн продължи:
— Тези дрехи ще се озоват в кашон с доказателства в склада на шерифския отдел и ще останат там до началото на следващия век. На никого не му пука. Водеща е удобната версия: „Мейтланд го е извършил, Мейтланд е мъртъв, загърбваме миналото и продължаваме напред.“
— Аз не съм готов да загърбя миналото и да продължа напред — промълви Ралф и се усмихна на Джийни, която сви юмруци и вдигна палци. — А ти?
— Ако бях, щях ли да разговарям с теб? И така, къде ще се срещнем утре?
— Близо до гарата в Дъброу се намира ресторантът на О’Мали. Ще го намериш ли?