![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би няколко пъти сте били на ресторант — подхвърли.
Хауи се сепна, но не попречи на Марси да отговори.
— Обикновено поръчвахме храна от румсървиса — на Сара и Грейс им беше много забавно, — обаче няколко пъти вечеряхме навън. При положение че посещението на ресторанта на хотела се брои за „вечеря навън“.
— Случайно да сте били в ресторант „Томи и Тапънс“?
— Не. Щях да запомня заведение с такова име. Веднъж хапнахме палачинки и два пъти, ако не греша, вечеряхме в ресторант от веригата „Кракър Баръл“. Защо питаш?
— Без причина — промърмори Ралф Андерсън.
Хауи му се усмихна, за да покаже, че не му се е хванал на въдицата, но отново не се намеси. Алек беше скръстил ръце на гърдите си, изражението му беше непроницаемо.
— Свършихме ли? — попита Марси. — Защото ми писна от този разпит. Писна ми и от теб!
— Случи ли се нещо необичайно, докато бяхте в Дейтън? Каквото и да било. Едната ви дъщеричка да се е изгубила за малко, Тери да е казал, че има среща с отдавнашен приятел, ти да си срещнала стара приятелка, да са ви доставили някаква пратка…
— Да сте видели летяща чиния? — прекъсна го Хауи. — Може би човек с тренчкот ви е предал закодирано съобщение. Или момичетата от прочутата танцова трупа „Рокетс“ са изнесли представление на паркинга?
— Не ми помагаш, господин адвокат. Ако щеш, вярвай, но се опитвам да се добера до истината.
— Нищо необичайно! — отсече Марси и започна да събира чашите. — Тери посети баща си, изкарахме чудесна ваканция, качихме се на самолета и се върнахме у дома. Не сме се хранили в „Томи“ или както там се е казвал онзи ресторант, не сме откраднали бус. А сега искам да си вър…
— Татко се нарани.
Всички се обърнаха към вратата. На прага стоеше Сара Мейтланд — пребледняла, с изпито лице, по джинси и тениска с емблемата на „Рейнджърс“, които ѝ стояха като на закачалка, защото беше отслабнала.
— Сара, защо си тук? — Марси остави чашите на плота и се приближи до дъщеря си. — Помолих двете ви с Грейси да си останете в стаите, докато не приключим разговора.
— Грейс заспа — отговори Сара. — Снощи почти не мигна заради някакъв глупав кошмар за човек със сламки вместо очи. Дано не го сънува пак. Ако се събуди, ще ѝ дадеш да пие бенадрил.
— Убедена съм, че тази нощ ще спи спокойно. Хайде, върни се в стаята си.
Сара обаче не помръдна. Взираше се в Ралф, но не с неприязън и недоверие, а с любопитство, от което му стана неловко. Беше му много трудно да не извърне поглед.
— Мама казва, че ти си убил баща ми. Вярно ли е?
— Не. Само че допуснах да се случи и безкрайно съжалявам. — Най-сетне думите, които търсеше, за да се извини, изплуваха в съзнанието му и той ги изрече с изненадваща лекота. — Допуснах грешка, която ще ми тежи до края на живота.
— Може би така трябва — промълви Сара. — Може би го заслужаваш. — После се обърна към майка си: — Отивам си в стаята, обаче ако Грейс се разкрещи посред нощ, ще спя при нея.
— Може ли преди това да ми разкажеш за нараняването? — попита Ралф.
— Станало е, когато татко беше при своя баща. Една медицинска сестра промила ръката му с бетадин и му сложила лепенка. Той каза, че не го е заболяло.
— Веднага в стаята! — процеди Марси.
— Добре. — Тя зашляпа нагоре с босите си стъпала. Спря на площадката и се обърна: — Ресторантът „Томи и Тапънс“ беше на улицата на нашия хотел. Видях табелата, когато отивахме с колата — оная, дето я взехме под наем — към Музея на изкуствата.
19.
— Разкажи ми за нараняването, Марси — помоли Ралф.
Тя сложи ръце на кръста си:
— Защо? За да направиш от мухата слон ли? Е, не беше!
— Пита, защото няма за какво друго да се хване — намеси се Алек. — Обаче и на мен ми е любопитно.
— Ако си уморена… — подхвана Хауи.
— Не, ще отговоря. Наистина не беше сериозно, само драскотина. Дали се случи при второто му посещение в клиниката? — Тя сбърчи чело и се замисли. — Не, беше при последното, защото на другата сутрин взехме самолета за Флинт Сити. На излизане от стаята на баща си Тери се сблъскал с някакъв санитар — и двамата не гледали къде вървят. Инцидентът щял да остане без последствия, само с взаимни извинения, обаче онзи тъкмо бил измил коридора и подът бил мокър. Санитарят се подхлъзнал, хванал ръката на Тери, но въпреки това паднал. Тери му помогнал да стане, попитал го дали е добре и мъжът отговорил утвърдително. Съпругът ми си тръгнал, но преди да стигне края на коридора, забелязал, че китката му кърви. Изглежда, санитарят го бил наранил с нокътя си, когато се хванал за него, опитвайки се да запази равновесие. Както каза Сара, една медицинска сестра дезинфекцирала раната и сложила отгоре лепенка. Това е всичко. Е, помогна ли ти да разрешиш случая?