Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Внезапно в стената пред тях се появи отвор. През него Нарин видя нещо като коридор, но можа да хвърли само поглед, тъй като гледката й беше закрита от четири безформени черни кутии, всяка от които висока около три стъпки. Те се появиха в стаята две по две.
Кутиите се спряха около тялото на Джеръл, две при главата му и две от двете страни на краката му. От всяка излизаше струя червена светлина и се пресичаше с останалите по диагонал. Четирите лъча се преплетоха в центъра, след което бавно се спуснаха към Джеръл.
В това Нарин видя заплаха за Джеръл и това я извади от шока. Тя измъкна бързо камата си и се хвърли към най-близката кутия.
Кутията не обърна внимание на първата й атака. Без да мисли много, Нарин премести камата в ръката си така, че да може да използва тежестта на дръжката и удари отново. Този път кутията издаде съскащ звук. Лъчът червена светлина се раздвижи и изчезна. Кутията се размърда несигурно. Обърна се първо към нея, после обратно към Джеръл и пак към нея. Нарин използва предимството си и сипеше удари, които смутиха кутията, без обаче да я наранят.
При първата атака другите кутии не обърнаха внимание на опасното положение, в което беше изпаднала другарката им. Но тъй като атаките продължаваха, те напуснаха местата си и дойдоха на помощ на обсипваната с удари кутия.
Нарин се завъртя, за да посрещне новата заплаха, но преди да успее да удари втората кутия, в стаята прозвуча нечий женски глас. Гласът беше изненадващо нисък и плътен и говореше на език, който Нарин не знаеше.
Смутена, Нарин се завъртя и се опита да установи откъде идва гласът. Нямаше никой. Дори отворът към коридора се беше затворил.
Гласът отново проговори на различен, но отново непознат език.
— Коя сте вие? Какво искате? — попита Нарин. Когато никой не й отговори, тя извика:
— Нуждаем се от помощ! Махнете кутиите си, изпратете някой, който може да се погрижи за Джеръл.
Последва минута пауза, след което гласът каза:
— За съжаление стана грешка. Не съм сигурна, че шефът ще хареса това, когато разбере, но е доста късно да се направи нещо друго сега. Ако позволиш на медицинските роботи да го вземат без повече забавяне, тогава ще се постарая да обясня всичко.
Кутиите като по команда се извърнаха от Нарин и се върнаха обратно при Джеръл.
За миг Нарин остана неподвижна, без да знае какво да прави по-нататък. Кой говореше и откъде идваше гласът? Какво беше това медицински робот? Кой беше този шеф? Това не можеше да бъде сън. Беше странно, но доста реално. Но ако не беше сън, какво беше тогава?
Кутиите отново включиха лъчите светлина. Нарин веднага се изправи за защита на Джеръл.
— Не! — извика тя и започна отчаяно да удря по най-близката кутия.
— Моля ви — каза гласът. — Ако само…
Нарин не обърна внимание на молбата. Кутията, която тя нападна, нестабилно се разклати и светлината й изчезна. Тя се приближи до втората кутия.
— О, скъпа — каза гласът.
Втората кутия се обърна към Нарин. Този път тя не насочи ударите си към горната й част, а към страната, от която излизаше светлинният лъч.
Това беше грешка. От върха на кутията блесна наситена зелена светлина и се насочи към лицето на Нарин. Тя опита да се извърне, но светлината я последва безмилостно.
Обгърна я тъмнина. Нарин се опита да се освободи, но тъмнината нарастваше. Джеръл! Трябваше да стигне до Джеръл! Но къде беше той? Не можеше да го види и падаше. Точно преди тъмнината да я обгърне напълно, тя чу женския глас за последен път:
— О, скъпа — каза той, — това няма да се хареса на шефа.
Джеръл отвори очи. Чувстваше се удобно и му беше топло и приятно. Беше много гладен и много уморен — обикновената реакция при стоене в медицинския изолатор. Точно така, както беше очаквал. Корабът му го транспортира в минутата, когато бе изгубил съзнание, след което веднага го беше прехвърлил в медицинския изолатор за лечение. Това беше автоматична мярка, която беше спасявала живота му неведнъж.
Беше спасен, но какво е станало с Нарин? Той премигна и си припомни надвесеното й над него лице с широко разтворени от страх очи — не за себе си, а за него. Почти можеше да почувства присъствието й, толкова силна беше паметта за нея, надвесена над него.
Какво ли си беше помислила, когато той изчезна? Беше ли добре? Въпреки че нямаше избор, той я остави в една планина, заобиколена само от мъртви мъже и диваци — убийци. Остави я по начин, който щеше да я накара да се чуди дали това е черна магия или да се съмнява в собствения си здрав разум, или и двете.
Бузата му трепна. Беше много късно за съжаление или чувство за вина, но тези две чувства го разкъсваха. Много късно…