Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Какво е… това?
— Намокря се с оцет, за да не позволи на мъжкото семе да пусне корени — каза Мини и продължи да обяснява как се използва това средство.
Изабел слушаше внимателно и пръстите й се плъзнаха по корема й. Въпреки че разбираше колко логично беше да взема такива предпазни мерки, тя не можа да задържи внезапния копнеж, който почувства. Дали в тялото й вече не растеше детето на Керн? Малко момче с черна коса и палава усмивка… или момиченце със зелени като на фея очи.
Дали и майка й бе желала толкова силно да има дете от Аполон?
Внезапно Изабел разбра, че не искаше гореща вана. Не искаше и да й отделят толкова голямо внимание. Трябваше да се измъкне от добронамерените съвети на лелите си. Имаше нужда от време, за да обмисли новите чувства, които изпълваха сърцето й.
Тя скочи на крака.
— Страхувам се, че много се забавих тук. Трябва да се връщам в дома на маркиза.
— Диана те разстрои, нали? — попита леля Пърси. — Скъпа, не трябва да бягаш само защото си мислиш, че си направила нещо лошо. Ние не ти се сърдим, а само сме загрижени, защото те обичаме.
Изабел се наведе и прегърна възрастната жена.
— И аз ви обичам. Всичките.
Мини се отпусна тежко на леглото.
— Тогава остани при нас — каза тя — Сега всичко се промени. Вече не можеш да се правиш на дама. Трябва да се върнеш при семейството си, където ти е мястото.
В гърлото на Изабел заседна буца. Къде всъщност й беше мястото — в тази стара къща с добрите жени, които я бяха отгледали, или в бляскавия свят на Керн? Леля Мини беше права — всичко се беше променило. Изабел обаче се чувстваше разпъната между два свята и трябваше някак си да намери пътя си в тъмнината.
— Нямам друг избор, освен да се върна при маркиза — каза тя. — Как иначе бих могла да намеря убиеца на мама?
Кали вдигна една розова рокля с волани от купчината попредени дрехи. Дантелите бяха откъснати, а полите бяха надупчени с нож.
— Предполагам, че с негово благородие все още не сте успели да разберете кой е направил това.
— Все още не. — Внезапно Изабел си спомни думите на Керн. „Нощният посетител може да е била някоя от жените в тази къща.“
Тази възможност я ужасяваше. Тя погледна към Кали, която ровеше из купчината обувки, ветрила и бельо. Изабел си спомни и разкритието, което Керн беше направил пред нея.
„Някой те предаде за един златен суверен. И този някой беше Каландра.“
Глава 17
Керн се беше напил за първи път през живота си. Той седеше в библиотеката на дома си, вдигнал крака върху махагоновото бюро, на което често преглеждаше проектозакони или проверяваше счетоводните книги на имението си в Дербишър. Сега, на светлината на няколко свещи, той се беше облегнал назад в стола си и броеше пукнатините на тавана.
Това безсмислено занимание беше по-приятно, отколкото да мисли как беше провалил целия си живот. И което беше по-лошо, как беше провалил живота на Изабел.
„Мръсник. Разбил си надеждите й да си намери добър съпруг.“
Обвинението на Диана ехтеше в съзнанието му и засилваше чувството за вина, което графът изпитваше. Той посегна към чашата си. Пръстите му хванаха деликатния кристал и той я вдигна към устните си. Празна.
— Дявол да го вземе — изръмжа Керн през стиснати зъби.
Той свали крака на пода, отблъсна стола си назад, изправи се като залиташе, и отиде до барчето. Не му харесваше, че съзнанието му беше замъглено и че чувствата бяха заменили логиката. Не му харесваше начинът, по който мислите му неизменно се връщаха към Изабел, към онзи невероятен миг, в който я беше довел до върха и тя беше извикала името му.
„Обичам те.“
Той се втренчи в празната си чаша. Нищо чудно, че никога не се беше напивал. От това болката не преминаваше. Алкохолът го правеше опасно сантиментален. Въпреки това той си наля още една чаша уиски и я изпи на един дъх.
Освен всичко друго, беше провалил и живота на Хелън, въпреки че тя все още не знаеше това. В дългите часове, откакто беше оставил Изабел, графът бе взел едно трудно, но неизбежно решение. Трябваше да промени плановете за живота си. Не можеше да се ожени за Хелън.
Той не изпитваше облекчение, а само ужас от това, че трябваше да я нарани. Тя му се възхищаваше и му вярваше, както можеше да вярва само едно непорочно момиче. И независимо че той щеше да поеме цялата отговорност за развалянето на годежа им, тя щеше да изтърпи унижението да бъде отхвърлена пред очите на цялото общество.
Керн не можеше да направи нищо, за да облекчи болката й. Въпреки че новината за изневярата му щеше да съсипе Хелън, той не можеше да се изправи пред божия олтар и да се закълне да я уважава и обича. Не и след като друга жена беше обсебила тялото и душата му.