Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Сега разбирам — продължи графът — защо се държа толкова странно пред него. Той е мъжът, който е знаел тайните на майка ти. Единственият мъж, когото тя не е нарекла на името на някой бог. Единственият мъж, на когото е имала доверие.
Тя чу гласа си да излиза през пресъхналите й устни.
— Обещай ми… че няма да му търсиш обяснение. Искам сама да направя това.
— Няма да ти обещая подобно нещо.
— Защо? — извика тя.
— Защото може да си стигнала до погрешно заключение относно Тримбъл. Той може и да не е баща ти.
Изабел отстъпи крачка назад.
— Моля? Имах доста повече време от теб да обмисля това.
— Просто имам такова предчувствие. Нещо, което трябва да проверя.
— Твоето разследване приключи. — Изабел не искаше той да започне да задава въпроси за Тримбъл. Щом Тримбъл не искаше да признае дъщеря си, тя нямаше да му досажда.
— Сега искам да ми върнеш книгата — каза Изабел, като се молеше гласът й да не се разтрепери.
Керн се облегна назад и повдигна вежди.
— Това не е всичко, което научих. Разбрах и доста неща за майка ти.
— Така ли? Е, убеди ли се колко прав си бил, когато й се подиграваше? — Тя започна да крачи напред-назад пред него, сякаш с това щеше да успокои болката си. Нямаше смисъл. Той нямаше да престане да се рови из миналото й. — Приятно ли ти беше да четеш за всичките й преживявания с мъже? Доста възбуждащо четиво, нали?
Той се намръщи.
— Вече бях чел откъса, който е посветен на баща ми, или по-скоро копието, което ти му изпрати, преди да се запознаем. Останалото не е много по-описателно.
— Не се опитвай да проявяваш съчувствие към мен — тросна се Изабел. — Едно е да знаеш, че мама е била курва, а съвсем друго да четеш за нея и за любовниците й с всички подробности. За всичко, което са правили заедно, къде са го правили, как са го правили. — Тя си пое дълбоко дъх. — Мемоарите само потвърждават колко пропаднала е била тя, колко далеч от представата ти за истинска дама… — За ужас на Изабел гласът й я предаде и тя не можа да продължи. Горещи сълзи опариха очите й и започнаха да се стичат по бузите й.
Тя се обърна ужасена с гръб към графа, но той хвърли книгата на масата до креслото, сграбчи Изабел през кръста и я придърпа в скута си. Тя се отпусна и се вкопчи силно в него. Керн притисна лицето й към ризата си и я остави да изплаче мъката си, като през цялото време галеше косата й и й шепнеше успокояващи думи, на които тя не смееше да повярва. Той сигурно разбираше, че прегрешенията на майка й опетняваха Изабел. Как можеше да се надява, че той щеше да се отнася с нея като с нещо повече от любовница? Никоя жена с нейното потекло не можеше да се омъжи за благородник.
Да се омъжи.
В душата си тя призна ужасната, непоносима истина. Искаше й се да бъде негова съпруга, да му роди деца, да си ляга до него всяка вечер и да върви гордо до него на приемите в обществото. Искаше й се той да я обича въпреки произхода й. С цялата си душа Изабел искаше да бъде лейди Керн.
Графът повдигна лицето й с палец и избърса нежно една сълза, която беше залепнала за миглите й.
— Изабел, съжалявам, че ти причиних болка — каза тихо той. — Нямах такова намерение. Освен това ти разбра погрешно реакцията ми на мемоарите. За първи път мога да видя Аврора като личност с надежди и мечти. — Признанието му прозвуча така, сякаш той все още се опитваше да приеме истината.
Изабел не можа да се въздържи и изля противоречивите чувства, които изпитваше.
— Мнозина я смятаха за отвратително създание. Но тя ми беше майка, Джъстин. Тя се опита да направи всичко, което можеше за мен.
— Да, сега вече разбирам това. Обичала е баща ти, който и да е той. Онова, което са споделяли, не е било мимолетна връзка.
— Тя го е оставила да я използва. Съблазнила го е нарочно.
— И трябва да сме й благодарни за това. В противен случай ти може би нямаше да се родиш.
Устните му се извиха в полуусмивка, която му придаде момчешки вид. Ръката му лежеше върху рамото на Изабел и пръстите й го масажираха леко. Горчивината я напусна, прогонена от пламъка на любовта й. И от радостта, че Керн не съжаляваше за онова, което бяха направили.
Тялото й се сви вътрешно в еротичен копнеж. Седеше полугола в скута на един мускулест, красив мъж. Той я погледна с премрежен поглед и Изабел усети как кожата й настръхва. Погледът му се спусна надолу към гърдите й и графът нямаше как да не забележи кораловите връхчета, които стърчаха под тънкия плат на ризата й.