Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Моля за извинение, милейди. Лорд Керн е дошъл да ви види.
Хелън плесна с ръце.
— О, това е чудесно. Ще поискаме мнението на Джъстин по въпроса. Той винаги забелязва и най-малката подробност, така че несъмнено ще се съгласи с мен.
Изабел стоеше с разтуптяно сърце. Тя неволно стисна кученцето по-силно и Милорд се размърда на гърдите й. Керн беше тук. Тук. И беше дошъл да говори с Хелън.
Когато графът прекрачи прага на библиотеката, той се озова лице в лице с Изабел, която излизаше от помещението. Тя се спря и красивите й тъмни очи се втренчиха в него.
Той не можа да овладее неволното ускоряване на пулса си. Невъзможно му беше да въздържи желанието си. Видът й беше като топъл дъжд в пустинята на душата му. Тя изглеждаше бледа и крехка в роклята от виненочервена коприна. Едва забележимите тъмни кръгове под очите й бяха доказателство, че и тя не беше успяла да спи по-добре от него. Керн сви юмруци, за да не протегне ръце към нея. Дали съжаляваше, че му беше подарила девствеността си?
— Здравей, Джъстин — обади се весело Хелън откъм другия край на библиотеката. — Може би ще успееш да убедиш Изабел да остане.
Изабел го погледна с напрегнат, безизразен поглед и не отмести очи дори когато кучето облиза брадичката й.
— Трябва да заведа Милорд в кухнята — каза тя. — Извинете ме.
Тя сведе поглед, мина бързо край Керн и излезе навън, оставяйки след себе си лек женски аромат.
Той затвори вратата и отиде при Хелън. Слепоочията му пулсираха, но това не се дължеше само на прекалено голямото количество уиски, което беше изпил. Тази сутрин Керн беше прибрал мемоарите на съхранение в трезора на банката си, след това вече не бе имал никакви извинения да бави повече тази съдбоносна среща.
— О, боже — каза Хелън и сбърчи чело. — Страхувам се, че поставих братовчедка си в неудобно положение. Скромността й е достойна за възхищение, но никога не съм смятала, че може да бъде толкова срамежлива само защото съм й посочила приликата.
— Приликата?
— С баба ми — поясни Хелън и посочи към портрета. — Не си ли съгласен, че си приличат? Забелязах това миналата вечер, докато седях на бюрото и адресирах поканите за сватбата ни.
Керн дори не погледна към картината. Той мислеше само за ужасното задължение, с което беше дошъл тук. Да можеше да бъде като останалите господа, които имаха съпруги за пред обществото и тайни любовници. Но той не можеше да направи нещо толкова непочтено с Хелън… и с Изабел.
Керн усети, че се колебае, и мислено прокле страхливостта си. Най-добре щеше да бъде веднага да приключи с неприятното си задължение.
Той хвана Хелън за ръката и я отведе до един шезлонг. Тя седна, но той остана прав. Тя го погледна озадачено.
— Какво има, Джъстин?
На графа му се прииска да избяга от тази стая. Вместо това обаче каза:
— Хелън, много съжалявам, че трябва да ти кажа това. Сватба няма да има.
Устните й се разтвориха и тя премигна бързо, сякаш се опитваше да осъзнае смисъла на думите му.
— Няма да има сватба ли? Нямаш предвид… нашата? — Тя сложи бялата си ръчичка върху гърдите си.
— Точно нашата имам предвид — каза Керн нежно колкото можеше. — Задължен съм да разваля годежа.
— Но… защо?
Той изрецитира речта, която бе репетирал цяла нощ.
— Моля те да разбереш, че нямаш абсолютно никаква вина. Никой мъж не може да иска по-красива или по-почтена дама от теб. Но… — Той замълча, тъй като знаеше, че следващите думи щяха да променят живота му. — Но сърцето ми е обвързано с друга жена. Не исках да стане така, но се случи и при тези обстоятелства би било непочтено от моя страна да остана твой годеник.
Нараненото изражение на Хелън разкъсваше сърцето му.
— Друга жена? Но нали вчера обсъждахме менюто за сватбата ни. И тортата. Тогава ти не каза нищо… дори не намекна… — Тя млъкна и сините й очи се изпълниха със сълзи.
Керн бръкна в джоба си за кърпичка и коленичи пред нея. След това пъхна кърпичката в ръката й.
— Не казах нищо, защото все още не бях взел решение. — „Защото все още не бях спал с Изабел. Все още не бях осъзнал колко много означава тя за мен.“
Хелън стисна кърпичката, но не избърса сълзите си.
— Коя е тази жена? Кажи ми името й.
Керн поклати глава.
— Не мога. Най-добре ще е да я забравиш.
Хелън в никакъв случай не трябваше да научи истината, която щеше да й причини ужасна болка. Когато убиецът бъдеше открит, Изабел щеше да напусне без много шум дома на Хатауей. С това всичките й връзки с Хелън щяха да бъдат прекъснати. Тогава, едва тогава, графът щеше да осъществи плановете си по отношение на Изабел.